Занаятите – ред и организация

Занаятите

Занаятите по нашите земи се явяват основата, върху която поробеното българско население започва своя икономически и културен подем.

Характерно за ЗАНАЯТИТЕ у нас преди Освобождението е строго спазвания ред, дисциплина и производствен морал. Продължаваме описанието им с още няколко основни понятия, свързани с тяхната организация и връзки с турската власт.

ЕСНАФ – всеки самостоятелен майстор, със свой дюкян, е равноправен член на еснафа на съответния занаят. Всеки еснаф има свой годишен патронен празник. На този ден, след тържествената служба в черквата, всички майстори се събират на общо събрание („голяма лонджа”). На него се избира еснафски съвет, който обикновено се състои от двама души – УСТАБАШИЯ и ЧАУШИН.

УСТАБАШИЯ – за устабашия се избира по-стар, по-интелигентен и по-заможен майстор. Негово задължение е да води сметките на еснафа, да държи касата и печата.Той е представителя на еснафа пред местните турски власти. Той се грижи за добрия ход на еснафските работи и решава възникнали недоразумения между майсторите.

ЧАУШИН – за чаушин се избира някой от по-младите и бедни майстори. Той трябва да е „пъргав и отворен”. Чаушинът изпълнява службата на разсилен и екзекутор. Тази длъжност при почти всички ЗАНАЯТИ е платена. Чаушинът изпълнява присъдите, издадени от устабашията. Те са различни, според провинението – има глоби, но  има и бой, раздаван от чаушина. Глобата е в пари или в натура. Освен на еснафа, „осъденият” майстор плаща и на полицейския чиновник („забитина”). Ако някой майстор не се подчини на решението на устабашията, чаушинът може да му затвори дюкяна. Много редки са случаите, в които устабашията търси съдействие и от полицейското управление („конака”), за да вразуми някой вече осъден майстор. Най-често провиненията на майсторите от различните ЗАНАЯТИ са:

  • за „калпава работа”, която подбива реномето на стоката на целия еснаф;
  • за нелоялна конкуренция;
  • за лошо отношение към чирак или калфа;
  • за уговорена, но неизплатена надница или заплата;
  • за работа в празнични дни.

В повечето случаи майсторът се подчинява на решението на устабашията, плаща си глобата и продължава работа.

За „трудовите” договори, средната продължителност на работния ден и „социалните” ангажименти, поемани от еснафа на отделните ЗАНАЯТИ – в следващия материал.

Поредицата „Занаятите“ е подготвена в сътрудничество с truestory.bg

Източник на снимката.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар