Занаятите – наемане, работен ден и реализация на готовата продукция

Занаятите

Занаятите помагат не само за прехраната на заетите с тях хора, но и възпитават в честност и трудолюбие десетки поколения българи. Те са в основата на зараждащото се движение за национално самоопределение.

Наемането на деца за чираци става най-често по време на двата големи християнски празника – Гергьовден и Димитровден.

Обикновено работният ден продължава около 14 часа, а в дните преди големи празници и панаири той е много по-дълъг. Много често работата започва 4 часа преди съмване. Дневните почивки са три – закуска, обяд и пладне. Закуската и пладнуването обикновено стават „на крак”, между работата, а това често се случва и със самия обяд. Само вечерята става в къщата на майстора.

В еснафската каса постъпват пари от глоби, от такса „кюше”, отчисления ( 1% ) от заплатите на калфи и чираци и лихви от заеми, дадени на отделни майстори. От касата се отпускат средства, както на западнали и болни членове от еснафа, така също и за обществени нужди – за строеж или ремонт на училища, църкви, манастири, пътища, чешми и др.

Почти навсякъде майсторите работят в собствен дюкян, над който и живеят. Някои ЗАНАЯТИ се групират в отделни махали (улици). Там се оформя и пазара на съответните изделия, а с течение на времето улицата започва да носи и името на съответния занаят.

Едни майстори продават стоката си само от дюкяна, а други обикалят пазари и панаири. За да избегнат конкуренцията помежду си, много честа практика е майсторите на ЗАНАЯТИ от един еснаф да се кооперират за общи продажби, а за да си набавят по-евтина суровина, понякога те се кооперират и за общи покупки.

Тъй като крайната цел на всеки еснаф е да има обща полза, през всичките тези години на подем и провали особено много се държи на реномето на произвежданата продукция. Ето защо във всички еснафски тефтери и наредби челно място заемат правилата как точно трябва да се изработи съответното изделие, от какви материали и на какви цени.

Влизането в еснафската организация е задължително за всеки занаятчия, а еснафството като цяло изиграва сериозна роля в периода на Възраждане, както в училищното дело, така също и в борбата за черковна независимост, и в революционния подем, обхванал нашите земи след 1862 година.

За особеностите и развитието на ЗАНАЯТИТЕ у нас – в следващия материал.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Поредицата „Читалище“ е подготвена в сътрудничество с truestory.bg

Източник на снимката.

Вашият коментар