Смокова рупа

Смокова рупа

Погановски манастир

            Било по кърджалийско време. Кара Феиз харесал попадията на поп Мартин, който бил игумен на Погановския манастир и решил да я открадне. Поканил поп Мартин семейно на гости в конака си в Трън. По време на пищния обяд турците издебнали един момент и отвлекли попадията, а поп Мартин се опитали да убият, но той успял да се спаси. Върнал се в манастира и с четиридесетте калугери образувал хайдушка чета и почнал да си отмъщава на турците. Да ги избива, където ги срещне и да ограбва търговските им кервани и хазни, които преминавали през Трън. Натрупал голямо имане, което укривал в една пещера, сред скалите на Гребен планина, която народът наричал „Смокова рупа”/дупка/. В нея имало заложени капани и клопки и който влезел в рупата, жив не излизал. Турците се видели в чудо от поп Мартин и решили да го убият. Непрекъснато изпращали потери по дирите му, но напразно. Укривал се с хайдутите в твърдината на непристъпното Асаново кале. Докато една баба им казала, как могат  да го заловят. Да нахранят един кон с подсолена ярма и прежаднял, щял да ги отведе до местото, където минавали кюнците с водата за калето. Да ги пресекат и хайдутите, оставени без вода, щели да се предадат. Турците убили бабата, за да не ги издаде и направили това, което им рекла. Открили къде минават кюнците и ги пресекли. Хайдутите не се предали, а в бой били избити до един. Но златото на поп Мартин никъде не открили. И днес го търсят, но се казало, че който влезе в Смоковата рупа, жив не излиза.

Било по кърджалийско време. В Трънско/ Знеполе, Краището и Дерекула/ властвал с шайките си кръвожадния разбойник Кара Феиз. Седалището му било в гр.Трън. Където минел Кара Феиз золуми правел, моми и невести обезчестявал…

По това време в Погановския манастир „Св.Йоан Богослов” главен свещеник / игумен / бил поп Мартин. Бил женен и имал млада и хубава попадия, за чиято хубост се говорело из Дерекула и нататък… За нея дочул и Кара Феиз, даже я бил видял и запленен от нейната хубост решил да я открадне.

Кара Феиз поканил поп Мартин на гости в Трън. А това било клопка да открадне безшумно попадията. Отзовавайки се на любезната му покана, поп Мартин отишъл заедно с попадията в конака на Кара Феиз, където бил приготвен пищен обяд. По време на гощавката, турците издебнали удобен момент и отвлекли попадията, като се опитали да хванат и убият поп Мартин. Но той бил много як и чевръст мъж и успял да се отскубна. Побегнал в манастира, където с останалите 40 калугера, направил хайдушка чета и започнал да избива турците, където и да ги срещнел, да пресреща и ограбва турски търговски кервани и хазни, които минавали през Дерекула. От тук минавал главният път от Босна, Херцеговина и Сърбия за Трън и нататък към София и Беломорието. Заграбеното злато и всичко по – ценно, което било задигнато от керваните, поп Мартин укривал в трудно достъпна пещера в Гребен планина край с. Одоровци, която местните хора наричали „Смокова рупа”/дупка/. А за по – сигурно опазване на златото поп Мартин довел един майстор от Видин, който направил в пещерата, такива клопки и механизми, че който припарил в нея жив не излизал.

Турците се видели в чудо от поп Мартин и неговата чета, която действала из Дерекула и много правоверни вече били пострадали, ето, наскоро пак бил пресрещнат и ограбен от него един турски търговски керван. И когато турците тръгнели да го дирят, намерили само конете и мулетата на кервана, да пасат в подножието на „Асеново кале”, а от хайдутите и следа нямало… Кара Феиз започнал често да изпраща потери по дирите му…

И случило се така, че веднъж турците го заварили в с. Звонци, където се бил укрил с четата си в „Асеново кале”- стара българска крепост, изградена по предание от цар Иван Асен II, дал и името на калето, с още запазени крепостни стени. Преданието говори, че тука е била кукята/ ижата/ – лятната резиденцията на царя, а наоколо и около римската баня били ижите на търновските боляри, вече руини…

Турците обградили това непревземаево място, стояли дни наред и се чудели как да се справят с поп Мартин и четата му…

Веднъж като се промъквали и дебнели около калето, срещнали една много стара баба и я попитали дали не знае някой таен проход към крепостта, тъй като вече от много дни обикалят и не могат да хванат тия разбойници, дето се скрили там…

Бабата им отговорила, че такъв проход не помни да е имало, но имало начин да се влезе… Казала им да вземат един кон и да го нахранят с много подсолена ярма, 2 – 3 дни да го държат без вода, а после да тръгнат с него около върлото и той ще им посочел от къде идват кюнците с водата за калето. Щом пресекат кюнците и хайдутите останат без вода, щели да се предадат. Турците изпълнили заръките на бабата, но я убили, зер да не вземе с изкуфелия си акъл, да предупреди хайдутите  каква опасност ги грози… И още на третия ден повели коня, а той – прижаднял, ни жив ни умрял, като пощурял се юрнал през храстите вода да дири… едвам го удържали. По едно време конят си заврял муцуната в едни шубраци, взел да пръхти и рови силно с предните си крака надушил водата. Турците бързо разкопали мястото, разбрали от къде идват кюнците и прекъснали водата… Нямало как, хайдутите се „предали”, но с бой и всички били избити до един… Но не могли да разберат къде поп Мартин е укрил хайдушкото злато и как да го вземат…

По предание от тогава, че и до днес, хората още продължават да търсят златото на поп Мартин и неговата чета.

Но, който влезе в „Смокова Рупа” жив не излиза!

Източник на снимката.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар