Попов дол

     Попов дол

       „Да се знае кога дойде Кара Фейзи да е ага, та изяде всичката храна по света – щеше да помре света за хлеб, та изсече всичките кории и що имаше дърво по вилаета, по Софийска каза и по Знеполската каза. По всичките села той е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестени…”

                                                           Из черковна книга на Завалския манастир

 Било много отдавна – по кърджалийско време. Някъде около хиляда и осемстотната година. В Знеполската каза нахълтала една от кръвожадните орди на Кара Фейзи. Разпръсната на тайфи започнала да безчинства и върши какви ли не золуми по цялата Трънска покрайнина. Наред с нея  по – дръзки , по – жестоки, по – груби и нахални станали местните подвластни на султана турци. Несигурни, неспокойни времена настанали… Ден се не минавало да се не случи нещо в това или онова село, да не изгори някому душицата.

Един неделен ден в с. Декьовци пак дошъл известният със золумите си Тосун Ага. Хората го знаели, защото много пъти бил идвал и се напарили от него. Познавали неговият див и хищнически нрав. Хранели го, поели го до насита, дарове му принасяли, та дано миряса, а той злодеят  мене се не мине, пак се домъквал. До гуша им дошло на декьовчани от него, мира нямали, а той все намирал за какво да се щура по селата из Краището. Този ден Тосун Ага решил да отседне в къщата на попа и право на там се запътил. Спрял коня си пред поповата порта, скочил от него и потропал на вратника.

Празник било и повечето от хората били на църква, та никой го не видял кога се домъкнал в селото. Нямало го и попа. Служил неделната света литургия, пък попадията била мръднала някъде из съседите. Дома си била само дъщеря му Севда – млада, стройна и хубава девица и малкият й брат Атанасий. Севда тъкмо подмитала двора кога дочула настойчивото хлопане по вратника. Изтичала да отвори  и изтръпнала като видяла пред себе си неканения гост, който впил в нея кръвнишкия си поглед.

–  Какво се стъписа мари… на гости на папаз – ефенди съм дошел, приятели сме – й рекъл Тосун ага и се вмъкнал в двора с коня си, без да чака да го канят. Преметнал гемовете на едно дърво и се запътил към поповата къща. След него плахо запристъпвала Севда, а малкият Атанасий надзъртал боязливо през прозорчето на одаята.

–  Къде е сайбията да ме посрещне, пък и попадията се не мярка никъде – изръмжал недоволно Тосун ага.

–  Тате, аго, е на църква, пък мама отиде у бабини да й занесе малко вълна да напреде, та чорапци да наплита… Влез де, аго, почакай ги! Пък, ако много бързаш… други път се отбий кога минеш къде нази… твоя си работа – плахо му отвърнала Севда.

–  Айде холан…я виж ти… други път няма да е, но де виж, пренеси нещо дорде си дойдат вашите, че ми е празно гърлото и суха устата от тоя път дето съм го блъскал!…

Вмъкнал се Тосут ага в одаята, седнал до празната трапеза и се заоблизвал. През туй време Севда се разтършувала и почнала да му принася туй – онуй за ядене на трапезата. Донесла му и цялата тава със зелника, дето попадията рано сутринта го правила и още стоял топъл, захлупен под вършника. Принесла му и оканица жежка декьовска сливовица и току притичвала да изпълни още някоя прищявка на госта.

Изял Тосун ага повече от половината зелник , изгълтал оканицата ракия, очите му светнали, запримигвал и взел да поглежда със скрити и нечестиви помисли към Севда. Избърсал мазната си уста , понадигнал се и извърнал глава към Атанасий.

–  Я бре, чоджум, бягай на чешмата да донесеш малко прясна вода – му рекъл Тосун ага и запелтечил –  пък ти Севдо, донеси още една оканица от същата, много е парлива… ама поразтреби малко!…

Взел стомната Атанасий и излязъл навън, а Тосун ага като че ли само това чакал. Тъкмо Севда се навела да прибере тавата със зелника и агата я сграбчил… Севда изпищяла. Атанасий захвърлил стомната и се втурнал в одаята, занемял пред страшната картина…

Тосун ага притискал Севда на дървения одър и се мъчел да я опозори, а тя с нечовешки усилия се борела с него, хапела го, деряла го като се мъчела да се отскубне от ръцете му. Как ли не се опитвал Атанасий да помогне и избави сестра си от ръцете на жестокия кръвопиец, да я спаси от позор, но и нему силите не достигнали. Блъскал, ритал, дърпал турчина с все сила, но кога видял, че Тосун ага измъкнал ятагана си и го насочил към него, изплашил се, побягнал и с плач се затирил към църквата. Блъснал вратата и едва могъл, задавен от сълзи, да извика…

–  Тате,… турчин озлочести кака Севда- проехтял гласът му в църквата и Атанасий се отпуснал, премалял на стъпалото, хълцайки неудържимо.

Поп Страхил, както четял Светото Писание, изтръпнал като дочул ужасните думи на сина си. Пребледнял, гласът му секнал, като че буца заседнала в гърлото му, ръцете му затреперили, Евангелието паднало в краката му. В църквата настанала мъртва тишина. Само се чувало неспиращото хълцане на Атанасий.

Без дума да каже, с покрусена душа се втурнал къде къщи. Грабнал сатъра, оставен на масата край оджака, и с един замах разцепил главата на пияния турчин. Чуло се само едно последно:

–  Аллах… – и Тосун ага се проснал мъртъв на земята.

На одъра , захлупена по очи, разтърсвала и гърчела рамене Севда, като издавала глухи угнетителни вопли.

–  Амин! Господи прости! – промълвил с бледите си , останали без кръв , устни поп Страхил и излязъл на двора, препълнен с изплашени хора. В ръцете си още стискал сатъра, от който се отцеждали капки кръв.

Попадията, която току – що се завърнала, разбрала какво се е случило, проклинайки издавала сърцераздирателни писъци, като луда се тръшкала по земята, оплаквайки горкото си чедо. А поп Страхил, като се простил набързо със своите, избягал в гъстата гора на близкия до селото дол и потънал дълбоко в нея. Нямал сили да преживее голямата злочестина, що се стоварила на къщата му. Колкото и да го дирили, никой не могъл да го намери. От тогава този дол с гъстата гора почнали да наричат „Попов дол”.

Източник на снимката.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар