Поличбата за Одоровсия манастир

Одоровси манастир

село Одровци

Имало един брат и сестра – местни хора в Дирекула. И двамата се отличавали с извънредната си преданост към вярата Христова. Със своето благочестие и примерния си християнски живот те направили силно впечатление на местното население. Живеели самотно в молитва и пост. По едно време те изчезнали от Дирекула неизвестно къде, за да се появят година по – късно отново по тези места. Братът се заселил в непристъпните скали край с. Поганово, гдето р. Ерма мие полите на Влашка планина. Уединен сред тази дивна природа и пущиняк, в душата на брата се зародило желанието да изгради с Божията милост църква, гдето човешкият дух да потърси и намери отдих и покой. С непосилен труд и помощта на вярващите от близките села той изгражда Светата обител– Погановския манастир, посветен на св. Йоан Богослов.

Сестрата се залутала из усоите и сипеите на Гребена планина, около с. Одоровци, гдето отшелницата, след толкова много страдания и лишения, с помощта на брат си и християните от Дирекула основала Света обител с храм, посветен на Св. Йоан Кръстител.

Така двамата ктитори – брат и сестра – положили основите на два манастира при с. Поганово „Св. Апостол и евангелист Йоан Богослов” и при с.Одоровци „Св.Пророк Йоан Кръстител” и живели в своите обители до дълбока старост, като се навестявали един друг.

Към края на земния си път сестрата попитала своя брат: „За дълго ли време си изградил манастира „Св. Йоан Богослов”, а той отговорил: „За вечни времена ще пребъде Погановския манастир”. А когато той поставил така въпроса, сестрата отговорила: „Манастирът Св.Йоан  Предтеча” няма да живее векове – няма да издържи през жестокото турско робство… ще погине.

Годините минавали. Турците отдавна се били настанили по нашите земи.

В Одоровския манастир живели 12 калугери. Те украсили манастира и вътрешно и външно. Край брега на Ерма той бил като заседнал кораб. Около манастира насадили лозя и руйно вино се точело в бъчви. В едно кратко време той бил добил вид на парк – поетична местност станал за околните села. Жителите на Одоровци, Звонци, Искровци, Ясенов дел и други се черкували тука, като образували и събори, на които масово се стичало населението от околността и по – далечни места. Те били на Възкресение Христово и Св.Илия, ала на храмовия празник – 24 юни, Рождество на Св. Йоан Кръстител – съборът бил импозантен.

Край манастира се виел път, който водел до гр.Трън за Пирот и нататък. Той бил винаги пред очите на минувачите – турци, българи и др. и е блазнел често окото на друговереца. И предчувствието на сестрата – ктиторска се изпълнило. Пътьом често в манастира се отбивали да престояват и нощуват различни хора – пътници от близки и далечни места. Един ден в манастира се отбил и отседнал непознат човек с едно кученце. По външния си вид той приличал на богат търговец, вероятно турчин. Пътувал от Солун за Ниш. Сребролюбие и зли мисли помрачили съзнанието на някой от калугерите и те решили да погубят и оберат търговеца. През нощта го заклали и заровили в лозята край манастира. Калугерите се прибрали да делят плячката, а на малката купчина на гроба останало да квичи и вие кученцето на турчина. Повъртяло се известно време около гроба и се прибрало в сараите на своя господар в Солун, като започнало жаловито да квичи.

Синовете на убития търговец се досетили какво се е случило, организирали потеря и тръгнали след кученцето, което ги отвело през Знеполе и Дирекула към мястото на жестокото престъпление. Тайната била напълно разкрита и подозрението паднало върху Светата обител. Синовете изровили убития и в негово лице познали своя баща. Братята с голяма тъга си тръгнали без да сторят зло на манастира, без да отмъщават никому. Монасите, които лицемерно изразявали своето съчувствие и състрадание към опечалените синове сметнали, че са отбягнали подозрението им, и заживели с надеждата, че отмъщението ги е оминало, че всичко се е разминало.

На път от манастира за Таран – паланка /Трън/, потерята срещнала една баба. Синовете на убития турчин попитали бабата кога става най – големия празник – събора на манастира, а тя отговорила: „ На Великден и на летния Св.Иван, синко…”

Наближавало Великден. На същия ден според приетия обичай се насъбрал народ от всички села, за да се причестят и да се поздравят с „Христос Возкресе”, за да прекарат тоя ден в празнично веселие. По пладне, за учудване на всички, над манастира се извило голямо ято гарвани, от които един се спуснал, грабнал парче червен плат и отново си издигнал. Един старец, като видял това знамение, изтълкувал го, като казал, че тоя ден е фатален – кръв ще се пролее и черни кърпи ще се носят. Като мълния се разнесло между всички отколешното предчувствие на сестрата – ктиторка, че манастирът няма дълго да пребъде. А това предсказание сега се подсилвало от думите на стареца. Не след дълго по околните чукари видели турци да прииждат и да обкръжават манастира. Страшна паника настанала, плач и писъци вредом се разнесли. И в тоя кошмар турците се приближавали и се втурнали върху беззащитната рая, като подложили с необикновена стръв, на безмилостна поголовна сеч населението и монасите, а манастира опожарили и сринали до основи.

Заредили се година след година, а от Светата обител нито помен не останало. Само едно младо ясеново дърво, свидетел на страшната трагедия и съдбата на манастира „Св. Йоан Предтеча”, близо до светия престол, днес като вековен старец тайнствено говори на минувачите край това светилище за някогашната опожарена от турците българска светиня, Света обител Одоровския манастир.

А Погановския манастир, скрит от човешкото око сред скалите, оцелял през вековете, та и до днес.

Източник на снимката.

Присъединете се към групата и страницата ни във face

Вашият коментар