Маркови камъни

Маркови камъни

село Милославци

Веднъж Крали Марко и сестра му Мара обикаляли на коне из околностите на село Зелениград. Двамата – брат и сестра, често обичали заедно да излизат, по ширналото се поле да бродят.

Крали Марко много милеел сестра си, една му била, затуй и угаждал и на прищевките и се хващал. А била Мара колкото красива, толкова хитра, сладкодумна и закачлива.

–  Брате, Марко Кралевичи – подвикнала Мара. – Здрав си братко, силен и юначен си, но аз съм по – силна и сръчна от тебе. Искам силите си да премерим. Де да видим чии мошци са по – яки и корави. Хайде на облог де се хванем и да се надхвърляме. Който от нас метне по – надалеко и облога спечели, коня си вихрогон на другия ще подари.

Крали Марко замълчал, сякаш нищо не чул.

–  Хайде, братец – подканила го отново тя, дръпнала поводите на коня си и двамата се спрели някъде край зелениградските канари.

– Бързам сестрице, остави тая лудория за друг път. Знаеш каква работа ме чака. Не ме задявай сега – гальовно и отвърнал Крали Марко. – Пък ще се надхвърляме, но в друго време и на облог, какъвто искаш да се хванем…

Но Мара хич и не искала да го чува…

–  Страх те е, братец, по – силна съм от тебе – смеела се тя, шеги и закачки му подмятала и не искала да тръгне.

–  Плашиш се ти, виждам аз, че облога ще загубиш и пеш до нази ще ходиш – продължавала да го дразни тя.

Смръщил ядовито Крали Марко черни вежди, погледнал Мара, която се превивала от смях, скочил от врания си кон и троснато й рекъл:

–  И още нещо към облога ще прибавим, Маро. Двеста жълтици на този, който го спечели. Пък нека сестрица, пак твоята да бъде.

Скочила Мара чевръсто от коня си, завила ръкави, грабнала един камък от канарата и го захвърлила. Камъкът прелетял над река Ерма, над хълма Сталевица и Бераински Гудел и паднал в землището на село Радово край Радовската река, над баража, където седи и до днес.

Навел се Крали Марко, грабнал още по – голям отломък, поел издълбоко въздух и го запокитил. Но случило се тъй за зла беда, че кога Крали Марко замахнал, подхлъзнал се и едва не изтървал камъка. Само малкия пръст на ръката си наранил. Камъкът прелетял над полето, изфучал над село Милославци и паднал край селската река под местността Дубче, целият почервенял от кръвта на юнака. Така се тръснал, че земята издънил, чак старият дъб горе на Дубче се разклатил и всичката му шума окапала.

Още личат на камъка белезите от пръстите на Крали Марко. Почервеняла и земята от Зелениград до Милославци от кръвта, що изтекла от Марковия пръст и що се отцедила от прелитащия камък. А марковата сестрица Мара спечелила облога, но тъй като много обичала братеца си, му го простила.

Източник на снимката.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар