Левски в Трънско

Левски в Трънско

Дядо Страти смукна два пъти един подир друг от лулата си. Отпи глътка от филджана с греяната ракия, която баба ми Рекита беше подгряла за него и баща ми, и като придърпа протрития си кожух, понамести се към оджака и заговори:

– Слушай , Гале! – рече дядо Страти, така викаше той гальовно на баща ми. – Чуй какво са ми разправяли по – старите от мене! Вряло е и кипяло из нашия край. Много сме теглили от турците, ама и много душмани сме погубили. Току – тъй не се приказва.

– Има една легенда за Левски, може да я знаеш. Едвам се отървал човекът да не го хванат.

Баща ми кимна с глава, но аз настоях и полюбопитствах да я чуя. Дядо Страти продължи:

„Било през зимата, малко време преди да заловят и обесят дякона Левски. Той се навъртал из нашия край да организира комитети и да подготвя хората за бунт. Та нали знаеш, ние не търпим неправдата и комитската работа лесно се вършела тъдява. Е, имало е и мръсници, ама рядко са донасяли на турците. Левски бил тръгнал за Моравско или се прибирал оттам. Отбил се да пренощува при един свой верен човек, овчар от с. Насалевци. Но тая работа не останала скрита от турците. Още на другия ден табор на коне, незнайно от къде дошъл, поел от Трън за Насалевци.

Рано сутринта на разсъмване обкръжили селото. Поставили постове и започнали да претърсват къщите. А навън студ, виелица, дърво и камък се пукало, куче и мачка заедно спели, както се казва, но турците нищо ги не спирало да си вършат работата и да тършуват навред.

Овчарят който бил дал подслон на Левски, не се стреснал и уплашил от пристигането на турците. Бил едър, жилав и хитър българин.

Взел един голям кош, с който носел сено да залага на овцете и казал на Левски да влезе  и приклекне в него.  Така хубаво натъпкал сеното около дякона, натрупал отдолу и отгоре на коша, че нищо да не личи. И без окото му да трепне, метнал с лекота коша на рамо и право на турския пост. Не бързал. Спрял се при турците, свалил коша в краката им, поздравил ги и помолил да го пуснат да занесе сено на овцете, че ще помрат  гладни. Голямо вълнение изпитвал сиромахът, знаейки страшната опасност, който висяла над главата му. А колко много се искало сега от  него, да не се издаде. Ами ако кажат турците да изтърси коша… Сърцето му се свивало при тази проклета мисъл.

Външният му вид обаче не будел никакви подозрения. Турците не се и усетили каква е работата и му разрешили да премине. Метнал отново коша на рамо и поел към кошарата. Тежката въздишка , която се отронила  от гърдите му , се сляла с околната мечава. Така овчарят изнесъл Левски от селото.

Дядо Страти замълча, мълчахме и ние, само се чуваше лекото пращене на огъня. Пусна гъст облак дим от лулата си, доизпи останалата във филджана ракия и облиза устни. Аз го гледах с някакво скрито възхищение и мислено се пренасях в онзи мразовит ден и се учудвах на голямата смелост, воля и характер на този човек. И тази легенда, като вдъхновяващ пример за мъжество, я запомних за цял живот.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebo

Източник на снимката.

Вашият коментар