Интервю с Константин Каменов: Първородината на българската народност е на Балканите

Интервю с Константин Каменов

1. Привет г-н Каменов, бихте ли се представили?

Константин Каменов,  роден съм на 6 юни 1965 г. в Пловдив. Специализирал съм Българска филология и Руски език и литература. А през 2007 г. завърших втора магистратура по История.

Повече от 20 години се занимавам с научна дейност, а още от ранни години проявявам творчески талант и правя опити в поезията и прозата.

От 1996 г. постоянно участвам с нови научни разработки, разглеждащи племената оформили българския етнос, на конференции във Варна, Шумен, София и други градове. През 2003 г. участвах с доклад в Националния колоквиум, посветен на 100-годишнината от рождението на д-р Маньо Стоянов, с организатор Народна библиотека „Иван Вазов“. Следващата година мой труд за преоткриване на първообраза на молитвата във времето е отпечатан в книга с 12 подбрани есета „Отче наш“ (на български и английски език).

Първата ми научна книга – „Небето помни – древнобългарската история“, излиза в Пловдив през 1997 г. Няколко години по-късно издателство „Народен будител“ отпечата „Небето помни – протобългарската история“ (2000) с второ допълнено издание през 2001 г. Следват „Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)“ (2006) и книга втора от поредицата „Небето помни – Бог вижда; Етногенезис и създадени култури от протобългарите“ (2007), издадени от УИ „Паисий Хилендарски“. Същата година излезе от печат още едно издание на „Бог вижда”. „Кой пренесе шумерските зикурати – време за промяна на историческата терминология“ (2008), част първа на изследването „Траките и българите – най-ранните християни“(2009), под работното заглавие „Приемането на християнството от траките и унаследените им „езически“ символи и принципи в новата вяра и религия“ и „Небето помни III – Етногенезисът от (прото-) траки до българи“ (2010) са други мои научни трудове. През 2010 г. участвах с доклад в сборника „Богоизбраните българи“, а 2011 г. излезе и „Модел „GENEZIS“ – Структурата на вселената според траките херметици“. През месец май 2013г. с доклада “Проследяване тракийския и български генезис на славяните” участвах в Третия конгрес по Българистика. В началото на 2014г. Издателство „Имеон” отпечата идейната моята разработка „Симбиотика или теория за единната наука”. 2015г. излезе от печат изследването ми за етно-културното развитие на Пловдив от преди неолита до Римската епоха, носещо името „Пулпудева – помазаният град на боговете”.

През 2016 г. са отпечатани третото преработено и допълнено издание на „Небето помни – (прото-) българската история” и „Живата симбиотика – теория на единната наука”.

От 1992 г. работя с научна група Интелектуално звено „Корени“, а през 2013 г. участвах в създаването на новата пловдивска, научно-творческа формация Интелектуално звено „Извори”. Член съм на Дружеството на Пловдивските писатели, където два пъти съм награждаван за литературни постижения. Имам издадени 22 поетични книги.

 2. Вие сте част от Интелектуално звено „Коренът”, разкажете за неговата дейност и цел?

Често някой познат или учен, с когото си сътрудничим ме питат за ИЗ „Корени”, както ми задават и много други въпроси свързани с работата ни. През далечната 1992 година след Христа, в едно бистро в центъра на Пловдив, когато все още работех към няколко вестника, се събирахме шестима души, а основна тема на разговора ни бе древната българска история. Нещата се развиха толкоз вихрено, че за по-малко от месец, след първата ни среща, Петко Петков, един от двамата художници, отбеляза пред всички, че съм длъжен да напиша всичко, което знам за българската древност. Останалите от компанията ни бяха другият художник Гено Лазаров, Тодор Дичев, доктор Иван Джелепов и инженерът Димитър Чиликов, който до този момент бе единственият издал два научни труда, свързани с тракийската култура и история. Името на седмия не се споменава, но без него нищо не става. От всички само аз и Чиликов не искахме да пиша, защото най-малко вярвахме, че може да се промени нещо независимо от това какви изследвания ще извършим. Независимо от това се наложи да се захвана с работата, а основната ми подкрепа в изследвания си бе Д. Чиликов.

За да се захвана с писането напуснах работата си като журналист. Само с мои разработки обаче делото нямаше да има успех. Затова по моя идея, всеки един трябваше да помогне със сведения от различни области. За да се изпълни последната задача сформирахме ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО “КОРЕНИ”. Тъй като информацията, която щеше да се представя на всички хора, предполагаше отпор от официалната наука, бе взето и решението в началото от съществуването си да функционираме под формата на ДЕВЕТИМАТА НЕИЗВЕСТНИ създадени от Ашока. Възприета бе енциклопедичната или интердисциплинарна форма за доказване на предлаганите виждания. Това се прие, защото всички бяха убедени, че за да се промени един неправилен, но закостенял възглед, са необходими изключително много доказателства и то от най-различни науки. Всеки прие идеята да издирва сведения от поне три науки, а като цяло избрахме 21 науки, на които да се спрем.

До 2015г. така и не успяхме да намерим само учен, който да ни помага или извършени вече изследвания в областта на генетиката.Уточнихме и формата, която трябва да има книгата, за да не може да е уязвима и същевременно да въздейства върху мирогледа на хората. В онзи период, с наличните до тогава сведения преценихме, че в седем тома ще успеем да дадем наличната ни информация. Днес това изглежда доста малко. Както споделих, основната идея бе да се променят учебниците, но и това все още не се е случило.

След като работата ни потръгна и наши разработки се появиха в различни вестници и списания, много хора започнаха да ни търсят и да ни споделят различна информация без да желаят да ги цитираме като хора, от които сме добили сведенията. Този кръг започнахме да отбелязваме като „сивите кардинали”.

Около 1998г. се опитахме да организираме по-голямата структура Академия „Самара”, където за всяка наука си има отделно звено от разкрепостено мислещи учени. Тя не се случи, но трябва да споделя, че независимо от това имахме приятели в различни институти, музеи и университети, както и независими изследователи.

В областта на физиката ни помагаха почти всички преподаватели от едноименната катедра в Пловдивския университет. Ще спомена само Тано Терзийски – оптика и Иван Попов – астрономия. По биология сме търсили помощта на Борислав Чочев от същия университет. За археологията Атанас Пейков, бивш директор на Пловдивския археологически музей, бе най-често с нас. В медицината д-р Иван Джелепов ни запознаваше и с разработки по различни въпроси на доста специалисти, освен своите анализи, които само по интуиция можеше да направи върху здравните теми. В геологията бившият преподавател във ВХВП Ангел Калинов и Тодор Дичев, ни разкриха много тайни, които по единични едва ли бихме открили. Известно време си кореспондирах с Джон Чапман от Департамента по антропология в САЩ, но връзката изведнъж прекъсна без да разберем защо. По Тракологията Димитър Чиликов търсеше всичко, което ни бе нужно, ако не го знаеше. С него още си имахме и две много приятни научни кавги. Едната  бе за Санторин, а другата за аргонавтите. Обичах като ги започваме отново, защото освен че разпалваше страстта, но винаги раждаше нови идеи, които при елементарен спор не бихме забелязали. Почти винаги той печелише.

Имах и научна кореспонденция с проф. Г. Бакалов. Нещата се развиха така, че той започна да разпространява възгледите ни по телевизията и това много ни помогна.

Нататък ще отбележа още някои области, в които сме ползвали консултанти, но които не желаят да се афишират и ще спазим тяхното желание. Специалистът ни по Старогръцки и латински езици в началото завършваше НГДЕК, а сега преподава в СУ.

Ползвали сме се и от учени по физика на водата и антропоморфизма, както и физика на торсионните полета, а също грънчарство и керамика, иконография и порцелан. Имахме позната по молекулярна биология, както и по ДНК, но те се преместиха да живеят на село и спряха да работят. Изгубихме и връзката.

Дълго време се запази кореспонденцията ни с някои учени от Академията в Татрстан, както и с Руската Академия. След време някои от тях починаха, а с други трябваше да прекратим контакта по чисто човешки съображения. Фактологията от западноевропейски и американски конференции ми предоставяха учените от холандския университет в Делфт. Професорът, който най-много е запален по нашата древност и то чрез “НЕБЕТО ПОМНИ” – Херард Майер, наскоро получи най-високата научна степен в Холандия. Той е една от упорите ни за информация върху новостите при проучванията в западните университети. Това не са и всички науки, за които споменавам.

Веднъж, при кореспонденцията ни с Георги Бакалов, стана въпрос за многото появили се лаици в историческото пространство, както и много други, отнасящи се крайно безотговорно към работата. Тогава му написах, че появата на много лаици е една от идеята на „Корени”. Предполагахме, че рано или късно това ще се случи, затова решихме да го използваме по най-рационалния начин. Именно хора без капаци в мисленето можеха да дадат най-добрите идеи, както щяха да допуснат и много повече грешки. Грешките можеха да ни покажат кои пътища да задраскаме от тефтера на търсенията си. Достигнатите идеи – коя да цитираме, защото тя вече е била разработена от друг. Ние щяхме да настроим търсенията си в свободните полета, предполагащи отговори, както и да проверим останалите си идеи. Така че тези хора си бяха истинска благодат в научното пространство.

В същото писмо му написах и за другата ни идея, която заложихме в началото на „Корени” – да ни крадат, колкото се може повече. Споменах това и на Димитър Боянов, издателят ми от „Народен будител”. Хората, които мислят повече за материалното и за славата не биха го разбрали. По-важното в нашата работа бе самата идея за пренаписването на историята ни, от колкото се може повече хора. В днешно време Паисиевия вариант за пренаписване са немислими, затова оставихме възможността да бъдем крадени и преписвани. Знаехме го само трима от началото на „Корени”. Идеята да се сменят критериите в българознанието не можехме да изпълним и то като предварително сме обявили война на БАН. Затова заложихме втория вариант, където нашата идея е доминирана и от закона за преобръщането на количествени натрупвания в качествени. Искахме да си останем и честни както пред всички, така и пред себе си. Затова, можело е да изглежда и странно от страни, но на конференциите, където сме присъствали лично, първо сме се извинявали за грешките, които сме откривали при себе си. Не биваше да оставяме неверни и неустановени факти, защото това би довело до грешни научни търсения на много други хора, които са ни вярвали и са се базирали на нашите изследвания. По този начин ще се унищожи доста години от един смислен човешки живот.

След том втори на „Небето помни” Петко Петков се отдаде на друга работа. Срещите ни с Ив.Джелепов станаха доста редки, а Г. Лазаров се пренастрои само към живописта, с Чиликов и Дичев решихме да обявим края на „Корени”. Имахме доста голяма надежда за съществуването, когато се появи Тодор Панайотов. Той знаеше много и разсъждаваше доста логично. Имаше и идеи, както и теми, които би могъл да разработи. По началните условия на звеното, когато ги приехме стискайки си ръцете, никой не можеше да бъде изключван, да напуска или да бъде приеман. Първото не бе спазено, затова с Чиликов не мислихме притеснително, ако нарушим последното. Искаше ни се вече да оставим идеята на други и да си ходим. Тодор Панайотов е доста търсеща и дейна натура, но тази ситуация се застоя без развитие и усмивките ни отново се стъжниха.

Независимо от многото доклади и издадени научни трудове на почти всички  реалният край на ИЗ „Корени” дойде през 2010г. В тази година починаха Димитър Чиликов и Тодор Дичев. Две години по-рано с нашия свят се бе сбогувал и д-р Джелепов. С Тодор Панайотов прекратихме контакти без да сме се карали, а след като се върна към „Корени” Петко Петков бе останал съвсем сам. През 2016г. той също си отиде от този свят, както малко преди него и Г. Лазаров. Починаха и доста други приятели. Ако форматът на „Корени” имаше друг модел, те сигурно също биха били в звеното. От тях трябва да спомена най-вече Мария Радева и Атанас Пейков. Много по-рано, по съмнителен начин България загуби Рашо Рашев, Георги Китов, Здравко Даскалов, Димитър Боянов, Марин Димитров, Георги Бакалов и кой ли още не.

 3. Колко древен е българския народ?

Българският народ е най-древният в света. Проучвайки езотеричната литература от различни школи, както и духовните книги на много народи, запазени от преди няколко хилядолетия, се установи че на земята са съществували вече няколко човечества. Генетичната линия на народа, който е съграждал културата във всяко едно от тях и го е изграждал, е тази на българите. Великите посветени и пророци от край време споделят важния факт – „Българският народ е от двата избрани на земята и никога няма да изчезне!”

Изследвайки нещата през историята, мога да кажа че сме успели да открием фактология само до 37 000 години назад, които са свързани с края на Лемурия. Що се отнася до днешното ни родословно дърво успяхме да се върнем до 11 838 г. пр. Хр. Според изследванията, които извършихме в ИЗ „Корени” това е годината, когато загива Атлантида, наричана също и Посейдония. Сведения за този древен остров-империя освен при Платон открихме и в арийски, както и в будистки текстове. Атлантските мъдреци от княжеството Ману и нееленските атиняни, носещи името нейтхи, са най-напредналите в развитието си през този период. Те са едни от малкото, които се спасяват през XII хил. пр. Хр. Тяхното обединение на Балканите е основата на днешната българска народност.

4. Какво означава нашето родово име „българи”?

Относно името българи днес в науката съществуват различни възгледи. Трябва да отбележа, че първото му появяване е в началото на II-то хил. пр. Хр. Изследвайки според принципите на историческата и сравнителната граматика е нужно да отбележа, че етнонима ни се състои от две лексеми. Втората е свързана изцяло с културата на ариите в Средна Азия и тя е АР, което означава БЛАГОРОДНИК. Той е огледалното отражение или земното проявление на Бог, който в използвания тогава език е отбелязван с термина РА. В съвременния български език семантиката на думата се е променила в ЧОВЕК или РАБОТНИК. Все пак разглеждаме значението на думата в първоначалния и́ смисъл.

Първата лексема е БЪЛГ. Нейните корени и развитие могат да се проследят много по-назад във времето и началото да се открие още в VII – VI хил. пр. Хр. в (прото-) тракийската дума ПЕРКЕ. Това е название на една много древна тракийска нимфа. По-късно терминът се е пренесъл, под формата БРИГИ като самоназвание на едно тракийско племе. То е в групата от племена, която се преселва в Средна Азия и участва в създаването на арийската култура. От БРИГИ се появява БЪЛГИ. Семантиката и на трите е почти едно и също. В далечната древност то е със значение ВИСОКОПЛАНИНЦИ. През този период, чрез високопланинците са представяни само МЪДРЕЦИТЕ, а те са били ДУХОВНОИЗДИГНАТИТЕ. По този начин началният смисъл на етносното ни е със смисъл ДУХОВНОИЗДИГНАТИ БЛАГОРОДНИЦИ.

Чрез други използвани древни езици далечните ни предци са се самоназовавали или са били наричани също духовноиздигнати благородници, но чрез думи като ХАЙЛЕНДРИ, САКРАМОНТИЗИИ, НАНДОРФ, ГАНДАХАРА, БУЛЕНЗИИ, БУРДЖАНИ, БЕЛЕНДЖЕР, УНОГОНДУРИ, БАРЗАЛИ и други.

5. Нашите предци от Азия ли идват на Балканите ?

В далечната древност, до VI-тото хил.пр.Хр. основите на днешната българска народност са били реално завършени на Балканите. Тя е била под формата на няколко големи племенни обединения, всички свързани и помежду си, без необходимост за създаване на държава. Между тях най-известните са мизи, витини, пеласги, даки, които сме изследвали от различни области, установявайки, че и основите на по-сетнешната световна култура, както и различните вероизповедания са родени при тях. За онази древна епоха, за да ги различаваме в развитието му спрямо следващите периоди, въведохме и терминът (ПРОТО-), който е само времеви. Нужно е да отбележа, че траките почти никъде не използват това общо самоназвание, особено в далечната древност. Без нотка на съмнение още през 1994г. отбелязахме в няколко малки разработки, че първородината на българската народност е на Балканите.

6. Днес  тракийската хипотеза за нашия произход е най-актуална. Ние траки ли сме или българите са траки?

Теориите за произхода на българите в историографската наука биват систематизирани и получават тласък за развитие едва в края  на 18 в. Като важен факт трябва да отбележа, че когато се появява някой от възгледите, в повече от случаите той бива поддържан предимно от национална научна школа.

За първа проява на по-мащабно учение теория мога да предложа Тюрко – Татарската (Турско – Татарска, според други    изследователи) теория за етногенезиса на древните българи. Тя се появява случайно в историографската наука през 1772г. след труда на Шльоцер “Всеобща северна история”. Той поднася твърдението, че българите от неговата епоха са славяни, но древните българи са дошли от Волга и са най-вероятно от турски произход.

Според немският учен Цайс,в съчинението му „Немците и съседните им племена” 1837г. древните българи  са хуни, придвижили се към Черно море и Меотида. Вulgares, Вulgari — това е другото име на хуните. Хунската теория бе развита най-обстойно от „Българска орда” преди 1944г., чиито най-знатни представители са Д. Съселов, Тачо Танев и други.

Като теория контрапункт на турско-татарската е Славянската. Тя възниква вследствие на етнографски разработки от Юрий Венелин. Украинският учен разглежда критично най-вече труда на Енгел и върху него формулира своите  точки-възражения, които са контрапункт на тюркско-татарската. След години Венелиновата теория е обогатена и доразвита от Н. Станишев  и голяма група от българските историографи през социалистическия период.

Финската  или   урало-чудската   теория за   произхода   на древните българи. В 1826 г. в Париж излиза трудът на Клапрот „Историче­ска картина на Азия от времето на монархията на Кир до наши дни“.  В този труд за първи път беше изказана мисълта, че древните българи (прабългарите) са народ от угро-фински произход, за което, според мнението на автора, съвсем определено говорят ви­зантийските историци Никифор и Теофан. Клапрот е склонен дори да предполага, че името българи е било някога oбщо наименова­ние за всички угро-фински народи. Личните имена на древните българи, според Клапрот, нямат нищо общо със славянските имена, но се приближават към маджарските. Обаче авторът не привежда нито един довод в полза на своето гледище; премълчава също и за обичаите на древните българи.

Доста популярна е и Иранската теория. В България тя се заражда в началото на 20в. и добива разцвет при Ст. Шангов, а днес продължава да се доразвива от П. Добрев.

След полският исто­рик Лелевел  в края XVIII в. възниква и Тракийската теория (наричана още Автохтонна). Тя бързо е възприета и от руския изследовател А. Чертков, а сред  българ­ските учени от д-р П. Берон и Георги (Сава) Стой­ков Раковски. В началото на XXв. Ганчо Ценов добавя и възгледа, че славяните са хуни, като винаги са живеели на Балканите.

Историографията се развива като политическа наука в позициите на отделните школи. Всяка една от тях защитава възгледите на политиката в собствената си страна. Като изключения можем да представим коректнте изследвания на Раковски, П. Берон, Ценов, Станишев, Съселов и някои други български учени. Независимо, че на места в техните проучвания са допуснати големи грешки, то не може да не отбележим факта, че това се случва не заради неправилен подход на учените, а най-вече поради малкото налична фактологична база от различните науки, необходими за едно историческо изследване.  От друга страна, още след освобождението от Османско владичество, започва унищожаването и омаловажаването на археологията по българските земи. Специалистите в тази област са завършили или в Австрия, или в Русия. Те са под влияние на идеите в тези държави. До днес, сред научната общност са наричани негласно “Духовните еничари”. Археологическите проучвания изпреварват социализацията на обектите, поради което последните се разрушават.

В годините след XX в. се появиха много научни трудове, проблемни разработки и комерсиални писания за произхода на българската народност. Затова 2000-та година може да се счита и като начало на Новата ера за родната историография. Развиха се различни центрове на научни съобщества с изключително задълбочени проучвания. Интерес представлява фактът, че тези школи се съсредоточиха предимно извън университетите. Учените в тях се обединиха не заради определена теория, зад която застават, а по-скоро от съпричасност към изследователската идея и обмяната на факология. Ще изброя най-важните от тях.

Варненският център, създаден около Конференцията и Издателството “Народен будител”. Историческата катедра във ВТУ. Групата в Монтана около инж. Г. Кръстев. Русенската школа с двата центъра, оформени покрай С. Рулински и А. Рачев. Старозагорската група, обединена около личността на Таньо Танев и много други. В ИЗ «Корени», базирайки се на крупен времеви аспект, успяхме да изградим една нова теория. Тъй като изследванията ми, както и тези на колегите, показаха, че няма генетическа разлика между племената, участвали в създаването на старобългарската  народност , то теорията ни за (прото-) българи и (прото-) траки, както и за отбелязваните все още като славяни се самоназова ЕДИНОРОДНА, а според други колеги Пътят на махалото.

7. Вие сте автор на книгата „Небето помни. (прото-) българската история.” това е трето допълнено издание, разкажете ни повече за нея?

Когато писах  първото издание на  „Небето помни  – протобългарската история”, направих своите изследвания, както и подготовката на цялата книга, възмутен най-вече от  учебниците, с които продължаваха да „възпитават” учениците чрез текстовете, свързани с най-древната българска история. От написването на книгата изминаха 20 години. Появиха се много други учени работещи върху същата тема. Все повече доказани истини започнаха да излизат на бял свят. Независимо от това учебниците продължават да са с почти същите текстове, предлагащи неверни сведения за произхода на предците ни. Същевременно проучванията на Интелектуално звено „Корени” достигнаха до по-високо ниво и влязохме в конфронтация със световните енциклопедии, написани в същия дух. В последното десетилетие дори се появиха още енциклопедични трудове, разглеждащи историята на човечеството. Един факт безспорно се набива на очи за всички специалисти или изобщо хора, занимаващи се с проучвания на древността. Пренебрегва се изцяло информация от световно значение, която е свързана с българските земи, групите племена, създали българската народност, както и културата, която те са разнесли по света сред различни географски региони и народи.

С тази книга обявих война на БАН, което в науката е по-скоро сблъсък на идеи и позиции по конференции и симпозиуми. Независимо, че още в началото по различни медии обявихме тази наша война никой от старата школа, защитаваща най-вече тюркската теория за произхода ни не защити по-аргументиран вариант на туй което досега представяха. Те все още пишат фалшива история и учебниците, по които учат децата в България. Случи се така, че извън страната първично ни обърнаха по-голямо внимание.  Основната ни идея бе, че историята трябва да се пренапише и то не само от нас. Първоначално „Небето помни – протобългарската история” бе синтезирана в 800-те страници на оригиналния ръкопис на книгата, където защитавах тезите, че България е реално на 5000 г., че Балканският полуостров и земите на днешна Румъния са изначалната прародина на българите и много други народи и още много такива еретични твърдения. За всеки един древен факт търсих потвърждение в археологията, езикознанието, етнографията, изворознанието и още 17 спомагателни науки – ако фактът се докаже безспорно,  го обявявах за теза. При наличие на малко съмнение го поднасях към хипотезите. Книгата бе взета за издаване от „Тангра-ТанНакРа”, които изискаха да бъдат премахнати 500 страници. В последния момент в издателството свалиха книгата и тя видя бял свят благодарение на варненското издателство „Народен будител” през 2000г. Отпадналите страници се изгубиха в научното пространство и в ИЗ „Корени” ни трябваха малко повече от 15 години, за да възстановим текста.

8. Какво означава символа lYl?

Ако се вгледаме в езика на адъгците, които по времето на Бат Бай (бат Баян) са били съседи на българите, ще забележим, че в него присъства думата БЛЪГЕР, която означава ЦЯЛО, СЪЗДАДЕНО ОТ СЕДЕМ ЧАСТИ. Спряхме се на адъгците, защото самият Ал-Масуди пише, че съседите на българите са превеждали името им като „СЕДЕМТЕ“. Това езиково съпоставяне показва, че арабският книжовник не е допуснал грешка. Според нас вариантът БЛЪГАРИ не се противопоставя на БЪЛГАРИ. В него само можем да открием още сведения за (древните-) българи и това, което ни показва етнонимът, е че те са били съставени от седем племена, всяко от които е имало собствено племенно Божество, независимо, че всички заедно са почитали общият български Бог. Откритата в Плиска седмолъчна розета също насочва към тази хипотеза. Във всеки един от лъчите са поставени инициалите на едно от небесните тела – почитано като божество от отделните племена. В центърът е знакът IYI (ЙУЙ), което според нас е наименованието на общото божество (или названието за Бог). Тук само ще припомним, че ипсилон Y, както е известен като название в гръцката азбука, е свещен Божествен символ, открит по Балканите още преди разделението на (прото-) българите. Това ще рече още по-древен от VI хил. г. пр.Хр. Тези открития също говорят за древността на (прото-) българското племе.

Въвеждане на възпитание за вселената, околния свят и цялостната същност на Земята. Отново ще напомним, че в отворения херметизъм присъства възгледа за едновременност на душа, дух и материя, изразен най-силно от дълбоката древност, чрез знака – IYI. Това е ипсилон с две хасти, като показва едновременност на мъжкото и женското начало. Ипсилон (Y) символизира мъжката структура, а хастите (І) – женската.

9. Вярно ли е, че има японски легенди, че началото на благородническото потекло на императора е  от конен народ, дошъл в Япония от Азия и че това сме ние българите?

Не мога да говоря за наличието на подобни японски легенди, защото нито сме ги открили, нито сме ги изследвали, а по слухове не се списва история. Възможността обаче те да съществуват е много голяма, след като дори японски императори са споменавали за предците ни като за народ, който някога им е дал културата. В антични китайски източници е отбелязано, че (прото-) българите от хун-ну групата са повлияли за развитието на племената предци на японците, както и на камбоджанците, а и на самите китайци. Индусите са един малкото народи, който на високо, държавно и научно ниво също не отрича възгледа, че културата на народа им идва от арийското коляно на българите.

10. Тангра ли е Богът на българите?

Що се отнася до Бог Тангра в ИЗ „Корени” извършихме доста мащабно проучване, поради няколко много важни причина. Едната от тях бе свързана с факта, че при арийското ни коляно доминират термини за други божества, а от китайски източници научихме също различна терминология за божества и при хунското ни коляно.

Археологическите разкопки в Сибир, за които писа и Българският учен д-р ист. И. Марин П. Димитров разкриха няколко археологически култури, които отново можем да свържем с (прото-) българите. Около горното течение на река Енисей бе проучена Афанасиевата археологическа култура, която специалистите датираха към последната четвърт на III-тото хилядолетие пр. Хр. Тя разкри донесената в „готов вид Месопотамска култура“. Откритията се потвърждават и от китайски източници, които споменават, че районът бил обитаван от племената ДИН-ЛИН. По превода на Марин Димитров ДИН-ЛИН означава ДУЛО. Не можем да се съгласим с това мнение, защото разглеждайки китайските извори установихме, че дин-лин означава буквално ТЕНГРИ; ТЕНГИР; ТАНГРА, като дин е тенг а лин -ри; -ир. Откривайки споменатият превод на дин-лин, стигнахме и до хипотезата, че той е свързан като название с Шумерския бог Дингир. Имайки предвид, че част от (прото-) българите, преселвайки се на изток, са пренасяли идентична на шумерите култура, считаме, че тези (прото-) българи са спомогнали и за запазването на сходния митологичен пантеон между двете групи племена. Хуните и шумерите са почитали и идентично главно божество ( и като име, и като функция) – Тангра (Тенгри=Дингир). Няма нищо странно в това, че племе носи названието на божество. Както вече отбелязахме, а ще видим и при други случаи, при (прото-) траки и българи  почитта към предците и боговете е била на високо ниво. Така се появяват титли на владетели, свързани с името на старото им поселище, титли, които носят смисъла на етническото име, както и названия на племенни групи (държава), които са идентични с името на някое божество.

Доста интерсно бе и като бяха прегледани няколко духовни кодекса, които са се спазвали в различни региони на света от (прото-) българите, но същевременно семантично са били свързани. Според  ЗАКОНА НА ПРЕДЦИТЕ (=Законите на Ману) обаче (древно-) българският княз от Средна Азия е нямал право на никакъв държавнически акт без разрешение на старейшините. По сведения на легендата, поместена в разглеждания закон, било е време, когато старейшините заедно с войската са отишли на война. Точно тогава водите на Каспийско и Азовско море започнали да се повишават и заплашвали населението с гибел. Трогнат от молбите на жени, старци и деца, здравият като канара княз Хон, който управлявал страната през размирното време, повдигнал част от земята, образувайки вал срещу прииждащите води. Така спасил голяма част от народа си. Оттогава Каспийско море е наречено Българско.

След като се върнали от военни действия, старейшините, начело с владетеля, изказали благодарност на спасителя княз. После обаче според Закона (кодекса) на предците били длъжни да го изгорят, защото нямал право да взима решение в тяхно отсъствие. Лично владетелят направил кладата и запалил сина си Хон. Чрез пушека принцът се преродил в небесен дракон (ВЕР), назован от хората на техния си език Юй (IYI). Според вярванията на това коляно от дедите ни, тъй като бил благородник на земята, той  станал част от Бога горе на небето. От този ден нашите владетели от хонската група започнали да позовават властта си на възкръсналия княз Божи Син (помощник) ЮЙ. Оттам и титлата станала КАНАС ЮЙГИ или ВЛАДЕТЕЛ ПОСТАВЕН ОТ БОГА. При друга група от предците ни титлата се променила в КАНА СУВИГИ или   ВЛАДЕТЕЛ ПОСТАВЕН ОТ ЗВЕДИТЕ. При този вариант звездното небе се възприемало като Бог.

11. Славяните измислен народ ли са и кои са те?

Няма славяни в древността, а днешните славяни са по-скоро културно обединение на народи около българите, случило се заради голямата роля на предците ни през Средновековието и мегаломанските стремежи на една империя.

За първи път, през XVII в. названието славянин е използвано  за нуждите на Чешкото възраждане, Дубровник и Хърватия. Един век по-късно, терминът славянска народност е заимстван в Русия, която го превръща в идея с националистическа насоченост.

Досегашната наука предлагаше за тази група от племена възгледа, че те са от индоевропейската прародина. Термин, който заедно с още няколко други, също преценихме, че трябва да бъде преразгледан и коригиран. На тях сега няма да се спирам подробно, а само ще отбележа как е по-коректно, засега, да се трансформират. Досега историографите използваха езика, за да обосноват даден родов, племенен, етносен или народностен субстрат. Според тези принципи на работа възникнаха псевдоустойчивите термини от рода индоевропейци, индоиранци, индоарийци, индогерманци и т.н.

Същевременно за славяните се предлагаха сведения, че техните предци били венетите. От древни извори и чрез антропологията успяхме да уточним, че венетите са траки от малоазийската група, сред която основна роля имат витини, мизи, галати и още няколко по-малки племенни обединения. Когато част от тях се изселва до Балтийско море те вече се самоназовават венети, а са разделени на две групи – венети и пруси. Прусите остават в района на Балтика, докато венетите се преселват чак в района на днешна Франция. Там от тях се отделя групата на галатите, които вече са известни като гали. Една група венети се заселва в северна Италия и създава по-късно Венеция. До днес никой не твърди, че първите жителите на този град са праславяни, но продължава да се натрапва версията, че праславяните са венетите.

Най-популярни като славянски племена в науката са посочвани анти и скалвени. Както разбираме от различни антични автори, това са кимерийски племена, влезли в Хунския съюз. Те възникнали по начин характерен най-вече за една (древно-) българска традиция. Група от кимерите имала двама князе. Единият бил Ант, а другия Склавун. По техните имена били наречени и племената, които те управлявали.

Що се отнася до словените, то те са изцяло траки християни от солунско. Когато ги покръства на тях апостол Павел казва: „От днес вие ще сте словените на света, защото ще славите Бога с пророческото слово.”

Ако се прегледат малкото текстове, където са споменати седемте славянски племена, се вижда, че те липсват. На тяхно място са записани блъгари. Както вече отбелязахме блъгари означава седемте благородни рода и най-вероятно това са знатните родове на българите, които с канасувиги Аспарух се установяват окончателно на Балканите.

Който желае само може да се увери във верността на тези твърдения в писанията на Страбон, Йордан, Цезар, Теофан и още много други древни автори.

12. Официалната история за нашата писменост е много объркана. Според нея братята Кирил и Методи създават глаголицата по поръчение на Византия за Великоморавия. А после става българска. Нашата писменост славянска ли е?

 Покръстването  при Борис не е било приемане на нова вяра, защото голямата част от българския и тракийския клон на предците ни са едни от първите приели християнството още от самите апостоли. По-скоро това е било политически ход за канонизирането на държавата като християнска и издигането й над двете империи. Преди този период  предците ни са имали възможност да използват няколко свои писмености, но във висшата администрация са ползвали старогръцката. Това е поради факта, че сме в Европа, а  Старият континент е завладян най-вече от християнството, където като официални писмености се считат латинска, старогръцка и еврейска. Самата старогръцка писменост би трябвало да се назовава по-скоро новотракийска. Не само , че тези, които легендарно се приемат за нейни създатели са от времена, когато елини не съществуват, но и авторът на граматиката за езика реално е Дионис Тракиец.

Знае се, че през този период предците ни са можели да използват и санскрит, чийто първообраз е открит в Чипровци и е създаден хилядолетия преди Христа. Може ли са да използват рунически вариант на писмеността, предобраза на китайското писмо, което е също българско дело, както брахми, кириали, пахлави или още някоя друга писменост. Независимо от това използват старогръцката, защото тя е разбираема не само за администрацията, но и за голяма част от народа, които са от тракйското разклонение.

Времето на Покръстването е по-скоро периодът, когато окончателно се е оформила старобългарската народност и езикът е бил също оформен, поради което е изисквал и необходимост от нова писменост , характерна за него. От друга страна властта е използвала този момент, за да изравни и чрез езика ни държавата с няколкото „избрани” за най-напреднали през този период.

Все пак това е само най-общото и синтезирано  по въпроса за писменостите, защото темата е много голяма. Тя трудно би се поместила дори в няколко мащабни научни труда, затуй е по-сложно да бъде обяснена в едно интервю или доклад.

13. Разкажете ни нещо интересно свързано с нашата древна история, което не се знае?

Интересните факти за нашите предци са толкоз много, че винаги когато някой иска сведения за тях се чудя кои по-напред да предложа. Предпочитам да споделя част от тази фактология с реторични въпроси, които биха дали много по-богато възприятие и на учените, и на всички българи:

  • Знаете ли, че Черноморският потоп е океано-морски, докато Ноевият е дъждовно-речен? Продължава да се твърди от различни колеги все още, че Черноморският потоп е Ноев, което е некоректна позиция.
  • Знаете ли, че след (прото-) тракийски преселения от Балканите към Азия, предците ни повлияват за създаването на Елам, Мохенджо-Даро, Харапа, Шумер?
  • Знаете ли, че Първия Египет е в долината на Струма?
  • Знаете ли, че Първа Етиопия е на Балканите сред (прото-) траките, Втора Етиопия е в северен Кавказ, а едва Трета Етиопия е в Африка?
  • Знаете ли, че Първа Европа е в района на Странджа-Сакар.
  • Знаете ли, че най-великите посветени на света, като Буда, Заратушуа, Лао Дзъ, Орфей, Залмоксис, Декеней и други са с (прото-) български произход?
  • Знаете ли, че генетичната линия на Христос е с (прото-) български произход?
  • Знаете ли, че в Индия е приет за официален (прото-) българския лунен календар на подплемето саки?
  • Знаете ли, че древните елини са култура, отделила се от (древните-) траки, а не народност?
  • Знаете ли, че китайската стена е изградена като вал от (прото-) българите към хун-ну културата, а след столетия китайците само я облицоват с камъни и тухли?
  • Знаете ли, че (прото-) българите дават култура освен на китайци, индуси и други азиатски племена, но и на индиански племена в двете Америки?
  • Знаете ли, че (древно-) българи и (древно-) траки са в основата на създаването на почти всички европейски народи?
  • Знаете ли, че Ведите, Махабхарата, Упанишадите и други свещени книги са изцяло (прото-) български?
  • Знаете ли, че (прото-) българския слънчев календар е най-точният в света?
  • Знаете ли, че Персийската империя е създадена най-вече от (прото-) български племена от Средна Азия, заедно с малкото племе на парсите?
  • Знаете ли, че Крито-Минойската култура е дъщерна (прото-) тракийска култура?
  • Знаете ли, че Троянската война е сблъсък на два вида тракийска култура, а не война на елини?
  • Знаете ли, че фараоните и жреците на древния Египт са с кръвна група от (прото-) траките на Балканите?

И т.н.

14. Въпреки многото знания, които нашия народ притежава и е разпространил, защо нямаме писмени данни за тях?

Всъщност изворите за българите са изключително много и то автори живели сред различни народи. Събрахме много от тях. Едни от любимите ми европейски автори са Страбон, Прокопий Кесарийски, Титиан Асириец, Платон, Йордан и други. „Ашхарацуйц” е изключително богата книга със сведения за предците ни, а ценни са и текстовете на арменския покръстител Григорий Богослов от династията Пахлави.

Безценни като информация са книгите на античните китайски автори Цянханшу, Бейши, Шицзи, Хоуханшу, Суйшу, Таншу,както и големият им трактат „Юйгун”.

Изворите обаче са изключително много, за да мога да ги изразя всички. Не във всички се среща името българи, но трябва да имаме предвид кога се появява то, както и кои групи от племена участват в оформянето на народността. Същевременно много важно е как ще се разчита един извор. Така например още като се пише се използват понятия от рода „официална” наука и лаици, които не са коректни. Никой не е канонизирал определени учени да бъдат официални. По този начин по-скоро се манипулира мисленето на хората в посока кое четиво е по-ценно за четене. По-добре е всеки сам да предлага картината за начина си на работа и подхода към фактите.

Използвайки интердисциплинарния метод в работата се оказа доста подходящ, особено, когато поставихме основата в изследванията върху сведенията на древни автори. Така например, когато се използват извори от текстове от различни държави, в някои от които съществуват и различия, има колеги, които не знаят на кои да се позовават. Други избират фактите по свое желание и премахват от някой текст различни изречения и думи, за да го нагласят според необходимостта си. Много рядко се оценяват разликите на факти от извори за ранното съществуване на средновековните българи и такива написани в по-късното средновековие. Едно е да се позоваваш на „Византийски топарх”, който ти говори за българите като политическа партия във Византия, друго е да ползваш текст на Йоан Малала от V-VI в., но чиито произведения са препис от XI  и XIVв. или Йоан Цецес, живял през XI-XII в. и със запазени произведения от XIVв. И при двамата се срещат текстове за Ахил, който в Троянската война води българи, в древността с  името мирмидони.

Когато се позовавахме на някой текст бе необходимо да отчетем предварително за кого авторът е написал текста и какво е политическото му отношение спрямо българите, както и какъв вид произведение е самият текст. Всеки може да отчете колко са различни, писаните за императора истории за различните войни на Прокопий Кесарийски, спрямо „Тайната история”.

Въз основа на цитати от различни текстове имахме възможност да надграждаме с факти от археология, антропология, география, физика, езикознание и още много други науки. Общо 21.

Когато боравихме с факти от изворознанието ползвахме още един добър подход. Ползвайки съвременните изследвания важно бе възгледът по един и същи период, както и по един и същ въпрос да бъдат сравнени чрез изследваният на автори защитаващи различните възгледи за произхода. Освен това да се види и гледната точка на древните автори, принадлежащи към различни теологични групи , с различни политически възгледи и от различно вероизповедание. Най-важното бе възгледът по всеки въпрос да бъде изведен от връзката между фактите поне от 9 науки.

15. Като сме дали толкова култура на света, защо ни мразят нас българите?

Информационната атака от различни места и негативизмът, който е обхванал част от населението влияят така, че много хора хора са стигнали до мисълта, че другите ни мразят. Идеите за маловажност на народа ни, неговата ненужност в света и омразата на другите спрямо нас се ражда предимно в политическите кръгове и се прокарва от някои учени, които работещи повече за своя изгода, в услуга на политиката и които не се отнасят професионално към  работата си. Ако се прегледат внимателно различни духовни книги и възгледи на езотерици бързо ще се установи, че към българския народ се гледа с голяма почит като един от най-значимите на земята. Нашият народ е призван да дарява култура, духовност и големи изследвания за цялото човечество. Много са сведенията за това, но тук ще споделя казаното от различни знатни хора, на които все повече вече се обръща внимание. Тези техни възгледи за народа ни са и като една основните ми смислови линии в новата ми книга „Забранената България:

„Най-популярни си остават текстовете на акад. Д. Лихачов, а от тях ще извадим само „Българите са най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. България е държава на духа.“

В този дух е и виждането за българите на проф. Норман Дейвис, който отбелязва: „Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!” Българите са в ядрото на Европейската цивилизация!”

Другият учен, посветил живота си на изучаването на древната България, унгарският проф. Геза Фехер  споменава на едно място: „Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията, като цяло на Европа!”

Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че „… В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала границите си посредством своето силно културно влияние.”

Японският професор Шигеоши Мацуяма подчертава, че  “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. 

Проф. Хари Салман на база изследванията си подчертава: „Трябва да се признае, че съществува дълбока връзка между Източна и Западна Европа в областта на културата и заедно с това да се подчертаят изключителните заслуги на българите в прехвърлянето на нови културно-цивилизационни импулси към Запада от дълбока древност.“

„Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа.” Проф. Санте Грачоти

„Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация!” Карло Чампи, президент на Италия.

„Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета!” Франсоа Митеран, президент на Франция.

„Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация!” Шарл дьо Гол, президент на Франция.

“Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация!” Карло Чампи, президент на Италия.”

Това са само трохите от безкрайното слово на различни личности, които показват, че качествения свят почита българите като едни от най-важните. Освен това тук съм посочил само думи от последните два века, а през хилядолетията  подобни възгледи са изричани от кого ли не из целия свят.

16. Откъде черпите информация за изследванията си?

Както споделих, още при създаването на ИЗ „Корени” решихме да извършваме интердисциплинарни проучвания. Като необходимо условие бе предварително да се запознаем с древните текстове. През този период все още малко извори биха могли да бъдат намерени и това бяха най-вече антични текстове. Имаше много томове от Извори за българската история. Голяма част от тях обаче са си чиста манипулация за изследователя, който се надявам само на текстовете им. Ако човек е поне малко запознат с латинския или старогръцкия  ще види, че много от изворите са неправилно преведени. Освен това са извадени само по няколко изречения от големи текстове, което също е некоректно. Когато се изследва нещо то винаги се подхожда върху неговата цялост.

Някои важни текстове се съхраняваха само като важен архив на различни места и не се даваха дори за преглеждане. С много усилия и помощ от различни хора, дори от чужбина, успяхме да се сдобием с копия на различни важни древни текстове. Освен това в руската наука извършваха преводи на повечето от старите книги на света, като притежаваха или оригиналите, или техни копия.Така например, ако се види 23 томния руски превод на „Махабхарата” ще се оцени истински стойността на тази наша книга. Същевременно към него трябва да се прибавят и части от украинския превод, както и от беларуския, за да се погледне цялото издание.

През този период, когато работехме в двустайното ателие на П. Петков стените му бяха облепени с най-различни текстове, а по тях с различни флумастери и химикали очертавахме връзките между различни факти. Последователността на нещата архивирахме в картонен архив, а текстовете и от научни трудове, и от преведени извори записвахме в архив от тетрадки. Тогава имахме само една пишеща машина, докато през 1996 г. проф. Херард Майер от Холандия не ни изпрати всичката необходима електронна апаратура, за да успеем още по-добре да архивираме работата си.

През този период ни помагаха различни археолози. Мария Радева ни направи от глина копия на различни важни артефакти, за да можем да разсъждаваме над тях, заедно с изворите. Що се отнася до етнографската налична база от данни, тя бе събрана от различни селища, където изнасяхме сказки на хората. Някои ги снимахме и описвахме, а други хората ни ги подаряваха, заради нашето дело с пожелание да успеем.

Насъбраните неща от различни науки станаха толкоз много, че за някои от тях направихме архив в ДА  – Пловдив, но повечето от другите се разпиляха и се загубиха след смъртта на приятелите ми. Изчезна дори нашето копие на видимата част на Ситовския надпис. Все пак сме оставили другото копие в Пловдивския археологически музей.

Разменяме си информация и с други колеги, но колкото и да споделям откъде черпихме информация, то тя бе толкоз безкрайна, че никога не бих споделил всичко. Единственото, което все не успявахме да намерим бяха генетичните данни. Когато през 2015г. бяха извършени двете независимо генетични проучвания за българите, то те изцяло потвърдиха нашият възглед за произхода и развитието на (прото-) българите.

17. Кога вашите изследвания ще могат да влязат в учебниците по история и как гледат на вашите открития в БАН?

Ще подходя към този отговор и то в частта за отношението на БАН, с една ситуация, разиграла се в Пловдив. Когато през 2004 г. в Пловдив се разгоря античния спор Филип II Македонски или траките през неолита са създали града, около спорещите се оформиха и два кръга на титулувано ниво от различни научни институти. Така се стигна и до онзи професорски диспут, който без конкретика каза повече, отколкото някой път казват фактите, когато са разчетени неправилно. Проф. М. Тачева защитаваше като добър адвокат делото на македонския владетел в Града на тепетата, когато от мрака на залата, където се случваше това „чудо” проф. Ал. Фол опонира в полза на траките с думите:”Не е така, г-жа Тачева!”

„Г-н Фол, какво ни учихте преди, а какво говорите сега?” – отвърна му учудено тя.

„Кой управляваше преди, г-жа Тачева? Днес без мисъл за грешка можем да напишем – Дали ще кажем траки или българи е все едно, но това са държавооснователите на Европа.”

През този период вече, доста учени от БАН вече бяха променили несамо възгледа си за предците, но и отношението си в работата към (прото-) българската история. В тези дни на битка за защита истинността в историята на Пловдив в ИЗ „Корени” се срещахме с цяла група от учени в БАН, както и в различни други български научни заведения. Знаейки, че бяхме обявили война на БАН още през 1992г., която стана по-популярна след излизане на „Небето помни – протобългарската история”, тези учени дойдоха да защитят именно нашата позиция и възгледи. Този факт даде много отговори по въпроса, както и думите на проф. Фол. Освен това теорията ни за произхода, с малки различия, което в науката винаги е приемливо, се споделяха вече и от много от тях. В различни институти на БАН работеха от скоро и учени, с които години наред сме си сътрудничели и сме се подкрепяли. Мисля, че в научните институти имаме вече много по-малко опоненти и това не е проблем. За звеното ни през този период бе по-важно да успеем да използваме и древни текстове, които академията притежава, а все още не са достъпни за всички изследователи.

Много по-важен е въпросът с промяна на учебниците. Истината върху неща винаги е различни тези, поради различните гледни точки на един и същ елемент. Поради това е необходимо, когато се вземе политическото решение да се оформят новите учебници, да се съберат учените с различни възгледи и при една дискусия да се оформи златното сечение относно най-достоверната българска история.  Идеята не е задължително да доминира само личната гледна точка, а по-скоро да е налична истинната гледна точка. Последното винаги се случва доста трудно при наличието на много субекти. Все пак се надявам, че един ден ще се случи. Засега мога да препоръчвам на желаещите да опознаят миналото ни да четат тези изследователи, на които се доверяват, но и да разсъждават над всичко, което им се поднася.

18. Днес като че ли сме изгубили силата и достойнството на нашите предци, как можем да си ги възвърнем?

При толкоз векове робство, както и заради последните почти 80 години, в които живя народът всичко може да се изгуби. Все пак при българският народ нещата още не са трагични, но са на границата, след която действително може да се изгуби всичко. Изследвали сме поведението на различни групи и народопсихологията. Прави впечатлени, че потенциалът и възможностите на населението до 87 набор са се запазили, а на родените след това нещата са в критична ситуация. Руши се обаче от горе, като затова се използват и медиите, както и интернет пространството. В момента всичко се руши от върха на йерархията.  В момента решителността на народа е по-малка, както е налична и идеята с еднократно действие проблемите да бъдат решени, като действието да бъде извършено от други. Хората все по-малко си вярват за общи народни действия. Образователната система бавно, но системно се унищожава и много от семействата не разбират, че и тяхното несъзнателно поведение вече влияе за този процес. Същевременно, като отделни субекти или на малки групи, успехите са постоянни. При тези тежки условия професионализмът е на високо ниво и всеки може да се увери как повечето от хората до критичната възрастова граница продължават да се самообучават и да създават и да създават благоприятни условия за себе си, за да могат да извършват своята работа. Често може да се чуе за различни успехи на сънародници в областта на науката, културата, както и в състезания, свързани с интелекта.

Тъй като извършихме едно малко изследване през 1998г., което бе отпечатано като брошура от Клуб „Космос”, в него представихме как по време на комунистическия режим много българи са успели да избягат, за да извършват своите изследвания и открития при по-благоприятни условия. Не може да не ни радва фактът, че са успели, а делата им са повлияли за по-бързото развитие на човечеството след Втората световна война. Що се отнася до времето след Освобождението  се разбира от различни събития, че като народ българите могат да извършват световни дела, особено в кризисни ситуации. За спасяването на евреите всеки сънародник знае като делото е по-малко известно в чужбина. Малко се знае за позицията на България след извършения геноцид срещу арменците в Османската империя. Независимо че сме на границата с тази държава и в този период не сме много силни, за да се пазим сами, държавата ни е първата, която протестира срещу това злодеяние и отваря вратите си за спасилите се арменци. При гладомора в СССР българите изпращат много вагони с храна, но тамошната власт не ги дава на умиращите, за които храната е изпратена, а печели от нея като я препродава. Отново България е първата в света, която протестира срещу акта в Катинската гора, извършен от двете най-силни държави в света по това време Германия и СССР. Те завладяват Полша и избиват почти всички нейни офицери. Голяма група българи тогава сформират Конспиративна група Б, която помага на много поляци да успеят да се измъкнат от окупираната им страна и да заживеят нелегално чак в арабските държави. Някои от тях все още бяха живи.

И това не е всичко, но то показва, че потенциалът за общи, всенародни дела е жив и само задрямал. Скоро, при много критична ситуация българите ще се вдигнат и страната ще се преобрази за едно ново начало. Последното се знае от пророчествата на различни посветени от различни векове и държави, като някои от тези пророци в монета са живи и живеят в северна Индия. Същевременно се знае, че в момента сред народа ни се раждат първите хора от новата човешка раса.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

 

Вашият коментар