Индипасха от Мария Славкова

Индипасха

тракийско скално оброчище Индипасха

ИНДИПАСХА

 В потайно място, в дол дълбок –
Далеч от хората, близо до Бог –
От стари и незнайни времена
Извира бистра, целебна вода.
Брегът – огромна сивкава скала,
А срещу него, горе на върха,
Огромни камъни – долмени –
Изсечени, като панели
Са струпани в тъмен тунел.
С какво длето и с какъв чук,
Кога са сътворени?!
Как вдигнати са един върху друг?!
Каква ли хала е вилняла тук?!
Поглеждаш ги с почуда и със страх,
И тихичко минаваш покрай тях.
Стъпка по стъпка слизаш стръмнината
И спираш се с надежда пред скалата.
Под нея – като в пещ дълбока –
Проблясва вода бистроока.
За да си гребнеш – падаш на колене,
Сякаш се молиш – ней и на скалата,
Скътала тайна чудновата,
Разказвана до днес без глас,
Дошла като легенда и до нас.

В стари, прастари времена,
Млад, силен бивол ослепял.
Стопанинът потънал в жал.
И в ранна пролет той решил:
Вместо добичето под ножа –
Натирил го в дълбоката гора.
От благодарност и безмерна обич –
Пуснал го на свобода.

Незнайно как – слязло животното в дола
И слепешком нагазило вира –
В него се сбирала водата,
Прецеждана във струйки от скалата.
Денем край дола пасяло,
Във вира със часове лежало.
Разхлаждала го водата,
Плискала го по главата…
След време биволът се върнал.
Стопанинът, веднага, щом го зърнал,
От изненада пред него приседнал,
Защото разбрал: Биволът прогледнал!

Прочула се водата лековита
За болести, най – вече – за очите!
И силата й била чудодейна
По Индипасха – на Великден дните –
Тогава биволът в дола дълбок се скитал.
А пък скалата – като гръд издута –
Заради водата си прочута –
Окичена е с дарове безчет:
Кърпи, ризи, шалове, забрадки –
Странджанци пристигат тук отвред.
И скалата мистично пъстрее –
Даровете тук неспирно греят.
Оставят ги и болни и здрави –
С надеждата за здраве и късмет.
На колене пред старата скала,
Която скъпи своята вода,
Напълват трудно и бавно шишето,
После мият с молитви лицето,
Три пъти ръсват капки зад гърба си,
За да остане болката назад…
Казват, че помага – на стар и на млад.
А Индипасха цели векове
Остава един свят в легенда –
Красив,
Неразгадан
И непознат…

Автор: Мария Славкова

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Източник на снимката.

Вашият коментар