Голямо Граматиково от Мария Славкова

ГОЛЯМО ГРАМАТИКОВО

 

Тука рано слънцето изгрява.
Тука веят южни ветрове.
Бистрата Велека тихо шава,
Галена от полъх на море…

Тука и звездите са големи,
А земята – напоена с кръв!
Низ от песни, легенди, поеми –
На всеки са пъпната му връв!…

Че Вълчан войвода и Инджето
Са бродили по тази земя.
Тука малко, тясно е полето –
Широка е Странджа планина!

Когато чалмалиите дошли
И турили под ножа стар и млад,
От близки манастири и къшли,
Или избягали от Търновград,
Открили този дивен горски кът
И тук се скрили, за да се спасят.

Избрали място – равно, проветриво –
И с ритуал, предаден от деди,
Помолили съдбата предвидливо,
Да им предскаже бъдещите дни.
До кол, в земята положили пита –
Да престои, заровена в пръстта.
И тя не била във месал завита,
Но когато я извадили, след дни,
Излъчвала земна топлота…
„МЯСТОТО Е ТОПЛО ЗА ЖИВОТ –
ТО ЩЕ БЪДЕ НАШЕТО ГНЕЗДО!”
Светнала в очите радостта,
Но … под питата, свита в кълбо,
Спяла дълга, отровна змия…
Пред змията смаяни стояли,
Но и таз поличба разгадали:
„МЯСТОТО ДОБРО Е ЗА ЖИВОТ,
АЛА НЯМА ТОЙ ДА НИ Е ЛЕК…
ТУК ЩЕ ВЛАЧИМ ТЕЖКИЯ ХОМОТ,
НО ОТ ВСЕКИ – ЩЕ СТАНЕ ЧОВЕК!”
И решили:
„ЗА ДОБРО И ЗЛО –
ТУК ЩЕ БЪДЕ НАШЕТО ХОРИЩЕ,
А КРАЙ НЕГО – ЩЕ РАСТЕ СЕЛО!”
То на Странджа в полите скътано,
След векове станало – голямо!

Растяло Граматиково, растяло…
Петнадесет професори то дало,
Военни и поети, и певци,
Хора грамотни – всичките – творци!
Професорското село го наричат…
Перлата на Странджа!
Земен рай!
По гурбет ли са –
Дваж го обичат!
То е техен!
Бащин!
Роден край!

Автор: Мария Славкова

 

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар