Голча войвода

Голча войвода

Трънски манастир „Св. Архангел Михаил“

 

„Да се знае кога умре Йосиф… И в това време беше збег на манастир и велики глад. И в това време, преди есента, загина дяг Врабечки, от семейни знеполски, половината от тях се бяха разбунтували, беше им войвода Голца от Главановци в лето 1689”

            Приписка в Номоканон от Погановския манастир.

 Трънският манастир. Така ние трънчани сме свикнали открай време да наричаме най – старата обител – манастира „ Св. Архангел Михаил”. Намира се близо до града в планинската теснина, сред вековните букаци, край левия бряг на р. Ерма. малко по на север е прочутото Ломнишко ждрело. От тук Ерма напуска Знеполе и се промъква в Дерекула.

Ние, които сме израснали в този край, не можем  нито за миг да си представим съществуването на Трън без манастира и ждрелото. Те са тясно свързани помежду си, неразделни в нашето съзнание с чудните легенди, които витаят тук над светата обител  и Дерекула…

Манастирът „Св.Архангел” бил много отдавнашен. Кажи – речи по едно време били строени с Погановския, пък даже и с Одоровския манастир.

Но лоша му била орисията. И на манастира, и на братята тука. Съградил го бил някога цар Иван Александър. Дошъл той с патриарха чак от Търново за неговото освещение. Много дарове донесъл. Хрисовул издал царят на манастира, щедро със земя го надарил и много пари оставил. Станал Трънският манастир един от най – богатите в Трънско. Прочул се навред из царщината.

Но писано му било да се затрие. Какви стенописи и резби по иконостаса и олтара имало! Всичко унищожили турците. Какви ли не разбойници се навъртали тука…

Една сутрин рано, още не били станали, братята от манастира се разбудили от припряния лай на кучето и уплашените викове на ратаите. Докато разберат какво става, турците нахлули в манастира. Когото пипнели, заклали, другите прогонили и те вече не се върнали. Грабели каквото можели турците, накрая опожарили манастира и го разрушили. Всичко запустяло. Години наред било така. Потънало в треволяк и бурени, сякаш никога не е имало живот тука. Правили опит трънчани да го възобновят, но напусто. Тъкмо захванели работа, турците ги прогонвали.

Мирясало се едвам кога се появил да хайдутства из Трънския край Голча войвода от с. Главановци. Със силна чета знеполски хайдути бродел Голча по тия места. И тук, в порутената магерница, след вековните букаци намерил той убежище за своята чета. Обикалял навред из Знеполе. Що глави на изедници се отърколили, а чорбаджиите на сън се стряскали, като чуели за него. На невинен зло не сторил, ама тежко му на тогова, който грабел и измъчвал бедния народ. Страшилище станал Голча за всички нечестиви души.

Край манастира минавал пътят от Пирот за Трън. Турците все по него се движели, ама живи не стигали в Трън, ни в Пирот. Трепал ги Голчо, където ги пипнел и пари за градеж на манастира захванал да събира.

– Тия, дето го порутиха и опожариха – рекъл Голча – те и парите за градеж ще дават.

Четата на Голча имала тъпан. Ама не какъв да е, а голям тъпан, много голям, като на воденица колелото. Като го биели, тътенът от него се разпознавал по цялото Знеполе. Щом го чуели турците, бягали през главата и се криели. Знаели, че Голча тръгва за някъде и да му се не мяркат пред очите.

Говорело се, че тъпанът бил направен от изсушени и ощавени кожи на одрани турци. А по него биели с главата на кьоравия Мехмед, дето доскоро се навъртал около манастира и по селата начело на тайфа черкези  обирал бедната рат. Причакал го една вечер Голча със своите момчета край манастира и му видял сметката. Отдъхнали си хорицата и оттогава се чувал да думка тъпанът.

Турчин не смеел вече да припари и мине по това дере край манастира. Хващал го Голча и то погубвал. Жив от дерето не излизал. Одирал ги, колел ги. Така се носела мълвата.

– Който мине оттам, ще бъде одран и заклан – казвали турците. – Дерат и колят… опасно е да се минава.

И това дере, свързано с мълвата за дране и клане, почнало да се нарича Дране – кол, Дере – кол или както днес му казват Дерекола или Дерекула.

Със събраните пари Голча войвода наистина подпомогнал изграждането на манастира. Надошли много майстори, зидари и мазачи. Закипяла работа и в скоро време на мястото на руините израснал нов и хубав манастир. Такъв , какъвто се е запазил и до днес. Заживели спокойни и братята в манастира. Турци вече тук не минавали.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebo

Източник на снимката.

Вашият коментар