ХАДЖИ ДИМИТЪР

Темата съдържа 0 отговори, има 1 участник и беше последно редактирана от  Baraban4ik на 13.06.2017 08:51.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Автор
    Публикации
  • #2625

    Baraban4ik
    Moderator

    ХАДЖИ ДИМИТЪР

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,

    потънал в кърви лежи и пъшка

    юнак с дълбока на гърди рана,

    юнак във младост и в сила мъжка.

     

    На една страна захвърлил пушка,

    на друга сабля на две строшена;

    очи темнеят, глава се люшка,

    уста проклинат цяла вселена!

     

    Лежи юнакът, а на небето

    слънцето спряно сърдито пече;

    жътварка пее нейде в полето,

    и кръвта още по–силно тече!

     

    Жътва е сега… Пейте, робини,

    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

    в таз робска земя! Ще да загине

    и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

     

    Тоз, който падне в бой за свобода,

    той не умира: него жалеят

    земя и небе, звяр и природа

    и певци песни за него пеят…

     

    Денем му сянка пази орлица,

    и вълк му кротко раната ближи;

    над него сокол, юнашка птица,

    и тя се за брат, за юнак грижи!

     

    Настане вечер – месец изгрее,

    звезди обсипят сводът небесен;

    гора зашуми, вятър повее, –

    Балканът пее хайдушка песен!

     

    И самодиви в бяла премена,

    чудни, прекрасни, песен поемнат, –

    тихо нагазят трева зелена

    и при юнакът дойдат, та седнат.

     

    Една му с билки раната върже,

    друга го пръсне с вода студена,

    третя го в уста целуне бърже, –

    и той я гледа, – мила, зесмена!

     

    „Кажи ми, сестро де – Караджата?

    Де е и мойта вярна дружина?

    Кажи ми, пък ми вземи душата, –

    аз искам, сестро, тук да загина!“

     

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,

    и с песни хвръкнат те в небесата, –

    летят и пеят, дорде осъмнат,

    и търсят духът на Караджата…

     

    Но съмна вече! И на Балкана

    юнакът лежи, кръвта му тече, –

    вълкът му ближе лютата рана,

    и слънцето пак пече ли – пече!

    Творчеството на Христо Ботев е едно от най-значимите и експресивните в периода на Възраждането.Той успява да улови най-важното в своето време,да изведе най-актуалните проблеми – политически,социални,нравствени и общочовешки. Баладата ,,Хаджи Димитър’’ е една от най-запомнящите се творби в българската литература.Жертвалият се юнак е събрал света да почете негова памет, да възхвали и оцени нравствената и физическата сила на патриота.Поетът осмисля трагичното в героическата смърт,като с огромно майсторство я описва по един невероятен и въздействащ начин.Визира се този момент от пътя на бунтовника,в който започва пътуването му към вечнстта и безсмъртието,като те са тълкувани от Ботев като преодоляване връзката с всичко земно заради глобалния смисъл на борбата.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)

Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.

Публикувано в