ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

Темата съдържа 0 отговори, има 1 участник и беше последно редактирана от  Baraban4ik на 02.05.2017 12:03.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Автор
    Публикации
  • #2572

    Baraban4ik
    Moderator

    ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК

    (разказ от едно дете)

     

    От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

    Хе, там зад горите… много е далече,

    нямам татко, майка: ази съм сирак,

    и треперя малко, зима дойде вече.

    Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

    помня го клането и страшното време.

    Бяхме девет братя, а останах сам.

    Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

     

    Като ги изклаха, чичо, аз видях…

    С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;

    а пък ази плачех, па ме беше страх.

    Само бачо Пеню с голям глас извика…

    И издъхна бачо… А един хайдук

    баба ми закла я под вехтата стряха

    и кръвта потече из наший капчук…

    А ази бях малък и мен не заклаха.

     

    Татко ми излезе из къщи тогаз

    с брадвата в ръцете и нещо продума…

    Но те бяха много: пушнаха завчас

    и той падна възнак, уби го куршума.

    А мама изскочи, откъде; не знам,

    и над татка фана да вика, да плаче…

    Но нея скълцаха с един нож голям,

    затова съм, чичо, аз сега сираче.

     

    А бе много страшно там да бъдеш ти.

    Не знам що не щяха и мен да заколат:

    но плевнята пламна и взе да пращи,

    и страшно мучеха кравата и волът.

    Тогава побягнах плачешком навън.

    Но после, когато страшното замина –

    казаха, че в оня големи огън

    изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

     

    И черквата наша, чичо, изгоря,

    и школото пламна, и девойки двесте

    станаха на въглен – някой ги запря…

    Та и много още дяца и невести

    А кака и леля, и други жени

    мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

    Още слушам, чичо, как пискат они!

    и детенца много на маждрак набиха.

     

    Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

    Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

    Той пари с котела сбираше за тях;

    но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

    И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

    аз треперех само, но не плачех веки.

    Мен и други дяца отведоха с тях

    и гъжви съдрани увиха на всеки.

     

    Във помашко село, не знам кое бе,

    мене ме запряха нейде под земята.

    Аз из дупка гледах синьото небе

    и всеки ден плачех за мама, за тата.

    По-добре умирвах, но не ставах турка!

    Като ни пуснаха, пак в Батак живях…

    Подир две години посрещнахме Гурка!

     

    Тогаз лошо време и за тях наста:

    клахме ги и ние, както те ни клаха;

    но нашето село, чичо, запустя,

    и татко, и мама веки не станаха.

    Ти, чичо, не си чул заради Батак?

    А аз съм оттамо… много е далече…

    Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

    и треперя малко: зима дойде вече.

     

     

    Възпоминания от Батак“ с подзаглавие „Разказ на едно дете“ е стихотворение от Иван Вазов, написано през декември 1881 година в Пловдив. Включено е в стихосбирката „Поля и гори“ от 1884 година, отпечатана от Драган Манчов.

    Стихотворението е написано по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)

Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.

Публикувано в