Цветето на Тамара

Цветето на Тамара

Царичина поляна

ЦВЕТЕТО НА ТАМАРА

До връх Вежен, от слънце огряна
Е Царичина поляна.
Неин пазач е върхът.
Там звездите легенди шептят…
Векове легендата говори:
Царят, Иван Асен Втори,
Носел мъка тежка на душата –
Имал много болна дъщеря.
Пристигали известни знахари,
Но съхнела, вехнела Тамара.
Лекари, лечители добри,
Ала никой не я изцерил.
В ранното утро старец непознат
Тихо влязъл в царския палат
И на царя на ухото
Името прошепнал на доброто…
На сутринта – живнал и с надежда
Царят бързо разпорежда:
Да заведат изтерзаната
Там, под върха, на поляната.
И сама – саминка в планината
Тя посрещнала зората –
Боса из тревата, по роса,
С чудното цвете в буйната коса.
Това цвете – огнено, незнайно,
Сила имало – омайна!
Чудо! Поляната засияла –
Девойката оздравяла!
Казват, видел ли ерген момиче,
С огнено омайниче закичено,
То сърцето му пленявало,
Негова изгора ставало.
Така в Стара планина
Се родили царски имена:
Царичина поляна,
Царичина казвал се върхът,
А омайничето – царско цвете.
Не успели вековете
Тези имена да заличат.
И едва ли те ще избледнеят,
Щом до днес в легендите живеят.

Автор: Мария Славкова

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Източник на снимката.

Вашият коментар