Застой в дейността на читалището (1873-1876)

Читалището

Народно читалище „Постоянство” Лом

Читалището – за едни духовно огнище, а за други спирачка в революционния порив за освобождение.

След 1872 година читалищното дело по нашите земи започва бавно да замира. Основна причина за това е надигащия се революционен устрем, особено сред по-младото поколение. Както новото, което идва, никога не може да се примири със старото, което си отива, така и в относително спокойния живот на читалищата настъпва обрат. Обсъжданията, споровете и дискусиите в читалищните салони вече не задоволяват будните млади умове – те искат действия. Свидетелства за този нарастващ антагонизъм се срещат навсякъде из тогавашния печат:

„ Оставете се от мерака да разпространявате образование между народа, преди революцията всяка културна работа ще бъде ялова” (Любен Каравелов, в-к „Независимост”).

„Едничкото спасение на народа е в огъня и меча, кръвта и революцията” (Христо Ботев, в-к „Знаме”).

След като само за две-три години идеолозите на революционния път за освобождение на България от горещи поддръжници на читалищното дело се превръщат в негови врагове, идва ред и на по-умерената част от еснафството. Тя е изправена пред дилемата кой в момента е по-опасен за българина – Високата порта или фанариотите?

Българското настоятелство на ЧИТАЛИЩЕТО в Цариград прави опит да ги запази от гибел чрез създаване на един съюз, чиято основна цел е да се противодейства на все по-бруталните опити на фанариотите да елинизират българското население в Македония. На неговият горещ апел обаче се отзовават само няколко читалища.

Ситуацията през тези смутни за Османската империя години поставя на изпитание онази част от българския дух, която е призвана да се реализира чрез читалищното дело.

От една страна, признатото право на религиозно самоопределение, както и непрекъснато увеличаващия се брой чисто български училища, увличат след себе си значителна част от творящата народна енергия.

От друга страна, за тези близо 15 години съществуване, в институцията ЧИТАЛИЩЕ успяват да изкласят атавистичните за българина качества като скъперничество, дребнавост, завист, неспособност да прави непрекъснати жертви за общото благо и най-важното – неспособност за продължително задружно действие в името на общите интереси. Не случайно Лазар Йовчев предрича, че: ”…ако ние, българите, не се проникнем от трайно съзнание за нашите задължения към обществото, ако не надделеем нашата свидливост, нашия груб егоизъм, читалищата у нас ще пропаднат.” ( откъс от речта му по случай празника на Цариградското ЧИТАЛИЩЕ, публикувана в сп. „ЧИТАЛИЩЕ”, год. I, 1871 г.). За съжаление, през тези решаващи за самоосъзнаването ни като народ години нашите деди си остават българи във всяко едно отношение и резултатът не закъснява – едно след друго читалищата започват да пропадат, а животът на тези, които все пак остават на повърхността, прилича на една продължителна агония.

Освобождението на България от турско владичество (1878 г.) променя насоките на културното и общественото ни развитие, нанасяйки нов удар върху читалищното дело. Какви са последиците от него – в следващия материал.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Поредицата „Читалище“ е подготвена в сътрудничество с truestory.bg

Източник на снимката.

Вашият коментар