Читалището от възникването му до 1872 година

Читалището

Читалището „Добри Войников“ в Шумен

Читалището е място за четене на книги и вестници, за беседи по общи и народни работи.

Идеята за ЧИТАЛИЩЕТО като форма за разпространение на знание идва от чужбина (обществени читални), но много скоро придобива специфични, чисто български форми на проявление.

Началото е дадено през 1856 г. Три града си оспорват първенството: Шумен, Свищов и Лом. И ако за последните два това е логично, защото през тях минават основните водни търговски връзки между Османската империя и Запада, то отдалечения от реката град Шумен не се вписва в тази логика. При един по-задълбочен исторически поглед обаче се оказва, че нищо не е случайно. По силата на един малко известен договор, именно в Шумен (голяма турска крепост по онова време) през 1850 година е екстрадиран от Унгария един „сепаратист” (разбирай претендент за короната) на име Кошут. Той води със себе си „голям брой сподвижници” – маджари,поляци и чехи – които веднага внасят нов живот и повдигат духа на поробеното българско население в града и околностите.

Защо читалищното дело по нашите земи придобива различен характер и значение, в сравнение с оригиналната идея?

На първо място причината е в липсата на достатъчно грамотни хора.

На второ място е липсата на достатъчно книжнина. До 1860 година българската книжнина разполага само с 11 вестника и списания ( 6 от които към тази дата вече са спрени). От останалите 5, в Европейска Турция излизат 3, а два вестника се печатат извън нейните граници. Като цяло, българската книжнина към споменатата по-горе година възлиза на 483 екземпляра, предимно учебници, ръководства и черковно-служебни книги. При подобно „книжовно богатство” е ясно, че не то е основната причина за откриване и развитие на тази форма за просвещение у нас. А каква е тя?

Може би  най-добре тя е развита в речта на Лазар Йовчев (бъдещия Екзарх Йосиф)  по случай честванията на 5 годишнината на Цариградското ЧИТАЛИЩЕ (открито на 11 април 1866 г.): „… Читалищата могат да улеснят икономическото развитие на народа ни, защото умственото развитие на един народ обуславя неговото материално забогатяване, нашия народ работи много, но живее зле, защото не е развит умствено… В читалищата могат да се обсъждат въпроси за индустрията, занятията, могат да се пръскат съвременни познания по земеделие, скотовъдство и общо стопанство. Освен това читалищата могат да събуждат народа ни за по-достоен граждански живот. Най-сетне читалищата ни могат да съдействат за развитието на нашата книжнина, на нашата духовна култура.” ( сп. „Читалище”, год. I, 1871 г. )

До 1866 година читалищата са слаби, малко на брой и без значение за нашия духовен живот. Дори след по-задълбочен преглед на тогавашния печат се оказва, че става дума само за няколко – Шумен, Свищов, Лом, Панагюрище и Габрово. А отзивите за тяхната дейност по-скоро изразяват съжаление, че раздорите в управлението им пречат за постигане на общата цел.

Картината значително се променя след откриване на ЧИТАЛИЩЕ в Цариград. За кратък период от време техния брой надминава цифрата 100. За духът на времето свидетелстват имената им: „Съгласие”, „Братска обич”, „Просвета”, „Напредък”, „Развитие” и т.н.

Читалищната мрежа става все по-гъста и се превръща в сила, която има всички основания да даде мощен тласък на стремежа към образование и усъвършенстване на цял един народ. Ето как я вижда П.Р. Славейков: „Читалищата представляват средоточие на най-просветените и най-деятелните за напредъка и народността ни сили. Закрепването на читалищата умножи определените от тях функции и удвои и утрои нуждите на нацията. Читалищата даваха литературно-музикални забави, представления, свикваха събрания, с които съдействаха за закрепването на едно солидно обществено мнение у нас.” ( в-к „Право”, 1869 г.)

И в момента, когато тази организация събужда надежда за изграждане на една непозната досега обществена култура, ЧИТАЛИЩЕТО започва да отслабва и само за три години ( 1873-1876 ) изгубва всякакво значение за нашия обществен живот. Причините за този неочакван завой – в следващия материал.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Поредицата „Читалище“ е подготвена в сътрудничество с truestory.bg

Източник на снимката.

 

Вашият коментар