Читалището – възникване и развитие

Читалището

Читалището „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов

Исторически предпоставки за появата на читалището

Това е първата от поредица статии по темата за ЧИТАЛИЩЕТО.

За начало на пътя, довел до възникване на тази специфична за българите форма
за просвещение, наречена ЧИТАЛИЩЕ, следва да се определи далечната 1773
година. Именно през тази година султан Мустафа III (1717-1774) издава ферман,
чрез който дава автономия на производителите и техните еснафски сдружения.
С други думи приравнява правата на поробители и поробени в областта на
производството. До този момент поробеното население по нашите земи може и
трябва само да работи. Какво, колко и къде да се продава изработеното, казва
единствено поробителят.

След издаването на въпросния ферман започва икономически подем, непознат
до този момент по тези географски ширини. В ръководните тела на
занаятчийски и търговски сдружения застават будни, амбициозни и качествени
представители на доскорошната „рая”. Надеждата на управляващите е турската
империя да задържи, макар и отчасти, предишното си значение на велика и
непобедима сила. Надеждата на подтиснатото население е плодовете от
придобитото благо да останат трайно у него. А това може да се случи само ако
изпълнителят е подготвен, т.е. грамотен. Единственото средство за подготовка в
онези условия е школото – турско, гръцко, руско, европейско, а защо не и…
българско?

Пробивът прави Васил Ев. Априлов на 1 януари 1835 година в
Габрово и до последния момент гръцкият митрополит, поканен да освети
новото школо, мисли, че освещава поредното гръцко училище.

Историческият път, довел до създаването на ЧИТАЛИЩЕТО, минава и през друг
повратен законодателен акт – Гюлханския Хатишериф на султан Абдул Меджид
I (1839-1861). Още с встъпването си на власт, бащата на последните владетели
на Османската империя обявява, че всички поданици могат да „арендуват” земя
или да бъдат нейни собственици. С други думи той праща спахийството в
историята, а подемът, завладял някога градските занаятчии, сега се прехвърля и
в селата. Започва невиждано до този момент съревнование между селото и града
за изграждане на училища. Стига се дори дотам, че някои села съумяват да
застанат в просветно отношение по-горе от много градове, а учителите им да не
отстъпват по нищо на най-добрите градски учители.

В края на пътя, определил насоките на нашето обществено съвземане и
характера на тази специфична форма за просвещение, а именно – ЧИТАЛИЩЕТО,
стои и третия реформаторски акт, отново дело на султан Абдул Меджид I –
Хати-Хумаюна от 1856 година. Той вдъхва у българите воля да отстояват по-
енергично правото си да имат своя собствена духовна култура. Благодарение на
него отпада и нашето означение пред чужденците като „урум-милет”, т.е.
„българогласни елини”.

Именно в този историческа среда се появява и първото българско ЧИТАЛИЩЕ.
А за него – в следващия материал.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Поредицата „Читалище“ е подготвена в сътрудничество с truestory.bg

Източник на снимката.

Публикувано в Читалище

Вашият коментар