Царева църква

Царева църква

Царева църква

 

Над с. Зелениград, на Шили камик под връх Руй има пещера/параклис/, която народът нарекъл Царева църква. Преданието говори, че параклисът бил изграден от знеполски болярин Руйо/ дал името си на връх Руй/, чиято крепост била над Шили камик, по волята и свързан със злощастната съдба на някаква царица. Бил направен подземен проход през недрата на хребета, който се отварял някъде при с.Ломница.

 Цар Иван Александър изоставил първата си жена Теодора не защото била стара или грозна. Заслепен бил от хубостта на Сара. Мнозина от болярите открито негодували против тази, колкото лекомислена, толкова и опасна за царството постъпка. Далновидните виждали в прищявката на Александър началото на упадък, дори залез на царищината. Османлиите блъскали вече портите на Балканския полуостров.

Най – недоволен бил Знеполският болярин Руйо, един от най – доверените на Иван Александър и близък на царското семейство. Далеч, над с.Зелениград, на Шили камик била неговата крепост. В дните на сватбата Руйо бил в Търновград, сам говорил на царя да се опомни, да не стори гибел на царството.

– Не виждаш ли тъмния облак, що се носи от изток, царю? – говорил му той.

Непреклонен останал Иван Александър. Сара лежала на сърцето му. С нейното име ставал и лягал. И помолил боляр Руйо да занесе царевото решение на Теодора царица, що била на лечение в Звонци, и сандъче със злато  и проводил. Правела бани за болния си крак.

В това селище, което се намирало от другата страна на Руй, в Дерекулската котловина, от двете страни на река Ерма, се намирали вилите и летния двор на търновските боляри и на царя.

Яхнал Руйо бързия си кон, препуснал към Звонци. Разтревожен нигде не почивал, два коня убил по пътя. Стигнал по мръкнало. Незабелязано се промъкнал в двореца, отправил се към покоите на Теодора. Метани ниско сторил, казал на царицата каквото трябвало, поднесъл и със сълзи сандъчето с перперите и чудните накити.

Не искала да повярва нейно царско величество и в същото време не се усъмнила в думите на верния болярин. Не сдържала сълзите си, заридала горчиво, но бързо преодоляла слабостта си женска. „Болярино – рекла поверително царица Теодора, – голяма услуга ще ми сториш. Събери знатни майстори, направи в скалата до твоята крепост параклис! За Иван Александър да се моля. Омагьосан е нашият цар от дявола.”

Не минало много време и откъм скалистия Шили камик , близо до крепостта на Руйо, заехтели удари. Чудели се хората какво може да се е заправило. Старият болярин никому нищо не казвал. Само от време навреме го виждали да слиза по каменните стъпала до манастирската църква „Св.Петър” и да хортува нещо с игумена. След това се изкачвал горе над крепостта на върха на планинския хребет, дълго се застоявал замислен там, като гледал отвисоко.

Минал, неминал месец и пещерата дълбока в скалата издълбали, а през недрата на хребета проход отворили при Ломница, но точно къде само Руйо знаел. Незнайно откъде бял и червен мрамор докарали, пътека и пещерата облицовали. Площадката и отворът били в червено, а църквата – в бял мрамор и дялан орех подредили.

И в хубав ден хората видели по мраморната пътека от Руйовата крепост към църквата бавно да пристъпва жена, загърната в черен войл от тежка коприна. Някой казали, че това ще да е парясаната царица на Иван Александър.

„Клетата! – шепнели хората, щом я видели. – Към Царева църква отива.”

Един ден обаче царицата не се появила. Събрали се хората под скалата в очакване. Не дошла повече Теодора. Къде изчезнала не се разбрало. А името на легендарната пещера останало във вековете – Царева църква – високият връх горе, над пещерата, гдето често се изкачвал боляр Руйо, хората нарекли Руй.

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.           

Вашият коментар