Стара Загора

Стара Загора – 18.3.2016 г.

След седмица „почивка“, изпълнена с ремонти на автобуса и подготовка на експонатите, отново сме на път. Пътуваме към Стара Загора. Там сме по покана на ОУ „Кирил Христов“. Ще се проведе състезанието „Познавам ли моята България?“. Затова освен експонатите, в автобуса пътуват и макети от хартия на български забележителности и огромна карта на България. Вълнувме се, защото за първи път ще комбинираме музейната сбирка на пътуващото читалище с играта за България. Обсъждаме сценария, определяме кой каква „роля“ ще изпълнява.
И неусетно пристигаме. В училището вече ни очакват.

Но ние не сме очаквали такова посрещане 🙂

Стара Загора 1Стара Загора 2

Стара Загора 4Стара Загора 3

Този ден в автобуса влязоха над 700 деца – учениците от това училище, както и деца от други училища в Стара Загора. Всички чакаха търпеливо и не толкова търпеливо да влязат и да видят експонатите. А там Иво разказваше ли, разказваше… Децата го слушаха с ококорени очи, искаха да видят всичко, да пипнат всичко… Задаваха въпроси и се интересуваха от всичко.

Стара Загора 5 Стара Загора 6

Стара Загора 7

За да не скучаят чакащите отвън, наши приятели от старозагорския клуб „Поп Минчо Кънчев“ им показваха предмети от бита на българите през XVIII и XIX в., разказваха им за занаятите в онези далечни времена.

СтараЗагора 8  Стара Загора 9

В това време вътре се провеждаше състезанието „Познавам ли моята България?“. В три кръга децата разказваха за своя роден край, пътуваха по виртуални маршрути из България и разказваха наученото. Оспорвано и вълнуващо, изпъстрено с напрежение и радости, състезанието показа за пореден път, че наученото в игра остава в детското съзнание завинаги.

СтараЗагора 10 Стара Загора 11

След състезанието разгледахме училището. Ще кажете: „Какво пък толкова? Училище, какво да му разглеждаш?“ И няма да сте прави. Сградата е основно ремонтирана, много добре поддържана, в коридорите и стаите цари чистота. Но не е само това. Всичко тук е подредено с любов към децата и желание те да се чувстват в училището като у дома си, да бъдат щастливи и спокойни. По коридорите са наредени детски рисунки, а едно кътче е отделено за… художествена галерия. Да, правилно чухте! Художествена галерия! Един от учителите е и талантлив художник и училищното настоятелство с гордост показва неговите творби на всички желаещи. Всички картини са на българска историческа тематика. Представят велики български владетели, които са като живи и погледите им те следят от стените. Усеща се една особена атмосфера, побиват те тръпки… от гордост, че си потомък на тези славни мъже! Децата виждат тези картини всеки ден, те живеят с тях и се научават отрано да се гордеят с произхода си, както и на любов и уважение към изкуството. Да ви кажа право, прииска ми се отново да съм ученичка. В това училище 🙂
Любезните домакини ни поканиха и на кратко кафе в директорския кабинет, откъдето пък се вижда чудесна гледка към вътрешен двор – ботаническа градина. Всичко тук е засадено от учениците, и се поддържа пак от тях. Още един урок за малките.
Но колкото и да ни харесва атмосферата тук, трябва да тръгваме. Чака ни дълъг път, отиваме в Момчиловци!!!

Вашият коментар