Равносметката

15726814_576654375875731_5709037915210255033_n

В края на годината получаваш цялата сметка, ти решаваш какво ще платиш сега, какво ще оставиш за другата, дали пък отлагането не прави сметката по-голяма?
Отпивам от чашата с вино и потъвам в меланхолията на отминаващия ден, толкова много искам да го сграбча в дланта си и да спра времето, след което да го върна малко назад, почти година и да си кажа каквото имам на онзи човек с когото тогава говорех.

Не съм толкова стара, че да съжалявам за отминалия си живот, но не съм и толкова млада, за да отлагам постоянно неотложното.
Годината свършва, а на мен така ми се иска да се вкопча в нея, не ми се разделя, имам още какво да направя, имам и още с кого говоря и още куп неща да напиша, изрисувам, искам да оцветя сивото настроение на пъстрите хора.
Днес не ми се отлага.
Днес ще ти кажа, че те обичам.
Събирах тези думи цяла година.
Нека им отдадем почит – минута мълчание, пък после ще ги прелеем с вино, защото годината си отива, а с нея и те.

Автор: Елена Ружинова

С етикет:

Вашият коментар