Понякога

Той има тъмни очи и понякога мисля за него. Случайността на срещите ни често се определя с нелепост. Ние сме толкова еднакви, че това ни различава. Знам, че и той мисли за мен..
..понякога…
Но и „понякога“ ми стига…
Вероятно бих го обикнала… някога. Но дали той би ме обичал, такава?!
Понякога си мисля, че е телепат… знае мислите ми и чувства чувствата ми.
Знам, че понякога и той като мен си представя съдбата ни… на някой балкон и пушим цигара, рано сутринта градът се пробужда… към 4 светлината е бледа но мога да видя душата му.
Не познавам ръцете му, нито докосването им, но искам да познавам него в същината му, чувала съм смехът му… звънлив е и ме кара да бъда щастлива. Аз не мога да го докосна, но го усещам, някъде в мен е… защото нали сме еднакви…

Автор: Елена Ружинова 

Вашият коментар