Древният Kираджийски път

Днес той е замрял. В края на турското владичество обаче древният кираджийски път все още е бил оживен. Дори преди три десетилетия старците говореха за него по спомени от своето детство и юношество. Тогава 90-годишният Видин Петров ни разказваше в село Гърло как като деца се тълпели около балите памук и се чудели като им казали, че памукът е растение, което вирее на юг при много слънце и топлина.

Пътят е започнал на югозапад от устието на река Конска и вървял по ридовете на десния ѝ бряг, като при днешния коштански мост е пресичал друг път, който тръгвал от Адриатика и през Косово поле, после Враня, Трън, Брезник и София се сливал с диагоналния път от Средна Европа за Цариград. Всъщност споменатият Кираджийски път се явявал пряка връзка между двете най-важни съобщителни артерии, които прекосявали Полуострова: едната е споменатият диагонален път, а другата е известният път, наречен Виа Егнация, който от Драч, през днешните градове Битоля и Солун се отправял на изток към Проливите. Следователно дневният Кираджийски път е следвал течението на река Струма и край него още в античността възникнали търговски средища с висока култура.
Какви следи е оставил пътят? Щом друмът напуска Струма, веднага навлиза в землището на изчезналото богато село Арбанас, при Темелково. Тук той е известен с името Каравански (кервански) път, а доста пò на север – Кираджийски път. Наблизо, край неговото протежение, се съглеждат тракийски надгробни могили, а през село Конска усамотено се издига малък хълм, наречен Стражище, в говора Страйшче. Малко пò на север в местността Селище, където някога било селото. Тук има очертано място, което скрива основите на черква, която навярно принадлежи на българското Средновековие. В тази околност се натъкваме на веществени следи от миналото – керамика и монети: македонски, тракийски и римски: – от град Дубровник, и австрийски от по-късно време.
Пò на север е село Гърло. От домашен източник научаваме, че турците наричали това село Ан кьой, понеже в него имало 12–13 ханища. Според летописни бележки „… тук пренощували по около 400 коня, които на следващия ден си заминавали, а на тяхно място идвали други”. Този път на кираджии продължавал и в Бурела, гдето писмените извори също съобщават за големи кервани.
Но това не са единствените сведения за старини и паметници край този кираджийски път. Все в тази околност възникнали селища със звучни славянски имена, свързани с богато устно народно творчество, със спомени от далечни и близки времена, наследили „уникални старини от древността”.

Днес няма оживление по „Кираджийски път”. Дълбоко мълчание скрива една богата история. Тя обаче дочака съвременния археолог, който постепенно открива нейната значимост.
И колкото по-пълно я опознаем, толкова по-правилно ще оценим значението на настоящето.

Вашият коментар