Дамян Дамянов

orig_32097_bgДнес ще си поговорим за великият Дамян Дамянов, роден на 18 януари 1935 в гр. Сливен.

Трудно е да се опише неговото творчество с една дума, тъй като то е толкова прочувствено и нежно, веднъж докоснеш ли се до таланта му, той те опиянява и е трудно да го забравиш.  Той е способен да проникне в сърцето на всеки който прочете негов стих или роман, той е романтичен, но същевременно и реалистичен, той е вдъхновение и пример за младите хора. 

За първи път публикува стихотворения 1949 във в. „Сливенско дело“, по-късно публикува творби и в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 получава и наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество. Има двама сина и една дъщеря, негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. 

Дамян Дамянов си отива от този свят на 6 юни 1999 едва на 64 годишна възраст. Въпреки, че вече не е сред нас спомена за винаги ще е жив. 

 

ВЕЧЕРНА РАЗПИВКА

 

Не съм пияч. И рядко пийвам.

Но вечер, подир стръмен ден,

катерен с мъка, по ракийка

все още сръбвам. Уморен,

развеселен, зъл, тъжен, страшен

и жив, останал в своя ад,

пред мене слагам аз две чаши –

за себе си и този свят.

За този свят красив, измамен…

Изобщо – с тъмно досие.

За този свят, който го няма

при мен, а всъщност тук си е.

Със доблестите си, с лъжите,

със честността и подлостта,

които, колкото и скрити

да са, в лицето му блестят.

Лицето му пред мен го няма.

Защо пред мен, та то е в мен!

И през ракиения пламък

го виждам – двойник мой смален

до кръгчето на отвор чашен:

– Наздраве, свят! Наздраве, свят!

По още две да опердашим?

Но гледам, ти не пиеш, брат,

та аз и твоето изпивам.

А ти си ставаш – хрисим, трезв –

„Довиждане!“ – и си отиваш.

Подлец с подлец! Не знаеш стрес,

не знаеш гняв, пиянство, цели…

За теб живота си бих дал…

Дорде аз пия, спиш в постели…

Но ако утре ме разстрелят,

ще знам, че ти си ме предал.

Дамян Дамянов

С етикет:

Вашият коментар