Днес ще си поговорим за великият Дамян Дамянов, роден на 18 януари 1935 в гр. Сливен.
Трудно е да се опише неговото творчество с една дума, тъй като то е толкова прочувствено и нежно, веднъж докоснеш ли се до таланта му, той те опиянява и е трудно да го забравиш. Той е способен да проникне в сърцето на всеки който прочете негов стих или роман, той е романтичен, но същевременно и реалистичен, той е вдъхновение и пример за младите хора.
За първи път публикува стихотворения 1949 във в. „Сливенско дело“, по-късно публикува творби и в централния литературен печат. Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 получава и наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество. Има двама сина и една дъщеря, негова съпруга е поетесата Надежда Захариева.
Дамян Дамянов си отива от този свят на 6 юни 1999 едва на 64 годишна възраст. Въпреки, че вече не е сред нас спомена за винаги ще е жив.
ВЕЧЕРНА РАЗПИВКА
Не съм пияч. И рядко пийвам.
Но вечер, подир стръмен ден,
катерен с мъка, по ракийка
все още сръбвам. Уморен,
развеселен, зъл, тъжен, страшен
и жив, останал в своя ад,
пред мене слагам аз две чаши –
за себе си и този свят.
За този свят красив, измамен…
Изобщо – с тъмно досие.
За този свят, който го няма
при мен, а всъщност тук си е.
Със доблестите си, с лъжите,
със честността и подлостта,
които, колкото и скрити
да са, в лицето му блестят.
Лицето му пред мен го няма.
Защо пред мен, та то е в мен!
И през ракиения пламък
го виждам – двойник мой смален
до кръгчето на отвор чашен:
– Наздраве, свят! Наздраве, свят!
По още две да опердашим?
Но гледам, ти не пиеш, брат,
та аз и твоето изпивам.
А ти си ставаш – хрисим, трезв –
„Довиждане!“ – и си отиваш.
Подлец с подлец! Не знаеш стрес,
не знаеш гняв, пиянство, цели…
За теб живота си бих дал…
Дорде аз пия, спиш в постели…
Но ако утре ме разстрелят,
ще знам, че ти си ме предал.
Дамян Дамянов
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.