Влахов дол от Мария Славкова

Влахов дол

ВЛАХОВ ДОЛ

Влахов дол

В Странджа, в местността Влахов дол, са немира
Светилище, свързано с първия нестинарски огън,
С благородството на свещения влях, влах/елен/:
С лечебната сила на водата на Голямото аязмо
И с призрака Свети Константин, наричан в Странджа
Свети Костадин. Всяка година, в последната неделя
На Костадинския месец /май/, тук се събират хора
От петте странджански села: Граматиково, Кости,
Сливарово, Кондолово/Мързево/ и Българи/Ургари/,
За да почетат светеца.

От векове прекланят му се всички
И с вяра палят му свещички –
На одърчета, от дърво сковани,
Рядко от слънцето огряни,
Че над тях шепнат листати корени
И в тайнствен сумрак легенда се рони…

От петте села, на върволици,
С празничен плам в слова, сърца, зеници,
Нестинарско шествие вървяло,

Вярата си в светеца събрало.
И тайнственият дол, смълчан,
Осъмвал озвучен, като мегдан.
Народът идвал тук да се помоли
И на светеца курбан да заколи –
За здраве, радост и за берекет,
За плодовитост и добър късмет.

Незнайно отде и незнайно как,
Изпреварвал всички млад сръндак.
Красив и кротък, лягал да почине,
Преди, спокоен, под нож да погине…

Една година селяните бързали
И, както винаги, не го завързали,
Но още уморен, със слаби сили,
Набързо го обезглавили…
С насилствената смърт той не възкръснал.
От този ден престанал да дохожда.
„Сръндакът щом закрилата прекъсва –
Оттук нататък глад ще ни спохожда…”
Така за него тъжали с любов
И забранили за елени лов.

Защото вярвали: с космическия свят
Е свързан той, красавецът рогат.
В приличащите на дърво рога
Се крие силата на младостта.
Те символ са на слънчеви лъчи,
Възраждането в тях личи.

Епохата пък, каменна, създала
Митичен образ за легенда цяла:
Че Слънцето гигантски е елен,
Който пробягва всеки Божи ден,
Със златните си, светещи рога
Небосклона син над таз земя…

Тъй на Аязмото хорището –
На петте села сборището
Било обявено за свещено –
За влизане в огън отредено.

Тук, сред сумрака на гората,
За пръв път в огън влязла Злата –
На Странджа нестинарка легендарна.
И цяла Странджа й е благодарна,
Че който може в огън да върви –
Жива легенда може да роди…

Наречено с много имена:
Влахов дол.
Аязмото.
Родината.
Потайно, сред потайна планина,
Светилището ще запази глас
И за идващите подир нас.
Да знаят,

Помнят

И предават:
Поклонниците идвали
По един път до тук,
Връщането ставало по друг –
Свещеното движение в кръг,
Обратното на слънчевия път.
И с друго ще се помни този ден –
С аязмите новооткрити,
На води святи, лековити.
На Странджа – чудодейните очи,
В които и днес се оглеждат
На странджанци надежди и мечти…

Автор: Мария Славкова

Присъединете се към групата и страницата ни във facebook.

Вашият коментар